Нашата способност да водим дълъг живот се влияе от гените и средата, в която живеем. Изследване, проведено върху еднояйчни близнаци, открива, че не повече от 30 процента от това влияние идва от гените. С други думи – по-голямата част от факторите, които контролират нашето дълголетие, се крият в нашата среда, пише iflscience.
Може би най-дебатираният и проучваният от тях е диетата. Като калорийното ограничение например. На този етап проучванията показват, че ако редуцираме приема на калории, можем да увеличим продължителността на живота (поне при малките животни). Това обаче, което работи при мишки, не означава, че ще върши работа и при хора.
Това какво ядем също е обект на горещи дебати. Консумацията на месо често се проучва под лупа. Изследване, което разглежда 100 хил. американци в рамките на 5 години, открива, че онези, които не ядат месо, са по-малко предразположени към преждевременна смърт (от всякакво естество) в сравнение с вегетарианците. Този ефект е бил особено ясно откроен при мъжете.
Някои мета анализи, които комбинират преразглеждането на данните от стари изследвания, също показват, че диетите, включващи по-малко месо, се асоциират с по-голяма продължителност на живот. И колкото по-дълго време човек се придържа към подобен режим на хранене, толкова по-големи ще са ползите.
Не всички проучвания обаче твърдят едно и също. Някои показват много малка или дори никаква разлика в дълголетието при месоядците и вегетарианците.
Ясно е обаче, че диета без месо може да редуцира рисковете от развиването на здравословни проблеми от типа на диабет тип 2, високо кръвно налягане и дори рак. Съществуват и доказателства, които предполагат, че веганската диета е дори още по-полезна от стандартната вегетарианска. Подобни открития са много по-лесни за интерпретиране, тъй като съобщават за конкретно диагностициране със здравословен проблем, а не за смърт по каквато и да е причина.
И така, можем ли със сигурност да кажем, че избягването на месото ще допринесе за нашето дълголетие? Простичкият отговор е „все още не“.
