Вярвате или не, пианата също са играли ключова роля през Втората световна война. Базираната в Ню Йорк компания Steinway & Sons дори е имала модел, наречен Victory Verticals (или G.I. Steinways), създаден специално за американските военни по онова време.
През Втората световна САЩ преустановява производството на музикалните инструменти, за да пренасочи ключови ресурси като желязо, мед, месинг и други материали за целите на военното дело. Въпреки това правителството осъзнава, че духът на войниците също е от ключово значение и че те се нуждаят от някаква форма на забавление. Не всяко едно пиано обаче би свършило работа. Един музикален инструмент трябва да е достатъчно издръжлив, че да може да устои на суровите условия на бойното поле – включително да може да бъде поставен в гигантски сандък и да бъде спуснат от самолет.
„Невероятно е, че на музиката се е гледало като на мощно средство за повдигане на духа, че пианата са били спускани с парашут в различни кътчета на света“, коментира Джонатан Пайпър от Музея за създаване на музика в Карлсбад, Калифорния, който има Victory Vertical в своята колекция.
Steinway & Sons дори започва да произвежда опашки, крила и други части за военни планери, предназначени за транспортирането на войници, преди да бъде натоварена със задачата да създаде издръжливи пиана, пригодени за полевите условия. Нещо повече, президентът на компанията е бил лично ангажиран с военното дело най-малкото защото неговите синове са служели в армията.
Steinway & Sons е известна със своите пиана, но произвежданите преди Втората световна война модели не са били годни за условията, в които са се намирали войниците (включително в тропиците). „Steinway запазва същото високо ниво на майсторството и създава пиано, което е здраво и издръжливо“, казва Пайпър. Компанията е трябвало да бъде особено пестелива и по отношение на използваните материали. Ето защо Victory Verticals не разполага с крачета например. Това му позволява да оцелее при спускането си с парашут. Освен това то се отличава и с издръжливо на вода лепило и е обработено с химикали, отблъскващи насекомите. Клавишите са покрити с целулоид, а не със слонова кост, а басовите струни са обвити в меко желязо вместо с традиционната мед. Новите 200-килограмови пиана са създадени така, че да съдържат едва една десета от метала, който откриваме в традиционните музикални инструменти. Компанията включва и дръжки - по две отпред и отзад - които да улесняват пренасянето им от войниците.
„Дори във визуално отношение самите инструменти са интересни“ – казва Пайпър. Те се отличават с елегантна простота и вместо с традиционните черно-бели тонове, са били боядисани в маслинено зелено, синьо и сиво.
До края на войната Steinway произвежда около 5000 модела Victory Verticals. Приблизително половината от тях са изпратени на бойното поле. Останалите са продадени на училища и църкви. Без съмнение те са носили утеха и радост на войниците в онези изключително тежки времена. Така например компанията разполага с писмо от 1943 г., написано от редник Кенет Крейнс (чийто военен пост е бил в Северна Африка) и изпратено до неговата майка в Ню Йорк. „Беше изключително приятно и наистина се забавлявахме след ядене, когато се събрахме около пианото, за да изпеем няколко песни – пише той, седмици преди да загине в бой. – Заспах с усмивка на лице и дори днес си тананикам някои от песните, които пяхме.“
Източник: Atlas Obscura
