Някои от нас са горди, че имат цяла армия приятели. Към нея причисляват имена от социалните мрежи, при това става дума за хора, които едва познават. Но добрите приятели не са просто имена и снимки от мобилните телефони, а хора, които заслужават доверието ни и умеят да тълкуват езика на тялото ни. Приятелите са същества, които запълват празнотата ни; гласове, които ни окуражават в добри и в лоши времена; усмивки, благодарение на които проблемите ни изглеждат по-дребни и хора, които правят дните ни по-пълноценни. 

Следователно как да дефинирате добрите приятели? Не мислете обаче само за услугите, които са ви оказвали. Приятелството не почива на принципа даване – получаване. Истинското приятелство далеч надхвърля подкрепата, съвместното прекарване или взаимността. То означава също така зачитане на мълчанието, свободното пространство и личното време.

Езикът на мълчанието

Сигурно ви се е случвало да попаднете сред голяма група хора и да сте се почувствали неловко, когато изведнъж е настъпвало мълчание. Точно в такива моменти тишината запълват безсмислени коментари и се наблюдават смутени физиономии, чиито собственици отчаяно се мъчат да измислят какво да кажат или направят. Но такива ситуации възникват не само с непознати. Понякога изпитваме подобно чувство на неудобство и в присъствието на семейството или колегите си. Но каква е причината? Най-често става дума за недоверие и безпокойство. Струва ни се, сякаш мълчанието отваря врата към скритите ни мисли, които пораждат у нас страх: дали ще ме осъдят? Какво ще си помислят за мен? Между добри приятели това не се случва. Може да се каже също, че, общо взето, ние, хората не умеем да ценим мълчанието. В този момент душите са безмълвни и отношенията добиват истински смисъл. Никой от нас не се нуждае от думи, за да изрази своята привързаност. С хора, които обичаме, мълчанието не крие неловкост, защото си позволяваме да бъдем себе си, без да ни съдят.

Безвремието

„Но какво ти става? Човек би помислил, че останалият свят ти е безразличен. Интересуваш се само от твоите работи и не те е грижа за другите!“ Може би едно от приятелствата ви изглежда точно така. Не сте се обаждали цял ден на приятеля си по простата причина, че не ви е било до това или не се чувствате задължени да бъдете на разположение във всеки един момент. Но тогава веднага ви обсипват с упреци. Има хора, които не проявяват разбиране и мислят, че приятелството може да се сравни със сапунена опера, която „дават“ всеки ден, с ежечасен обмен на мисли, дела или неща от живота. И щом се появи това чувство за задължение, се чувстваме застрашени. Защото който не зачита личната сфера и свободното пространство на другия, не разбира истинската цена на приятелството. Понякога приятелите не се обаждат по лични или други причини с месеци и дори с години, но когато се видят отново, срещата им е обвеяна с уникална магия, която стопля сърцата. Струва ни се, че последната ни среща е била съвсем наскоро, понеже чувството все още е същото.

Собствени и общи свободни пространства

Може да се каже, че мнозина от нас не умеят да боравят с времето, чувствата или свободното си пространство. Всеки е имал приятелство, в което постоянно е трябвало да бъде на разположение на другия, за да изслушвате грижите и тревогите му. Зарязвали сте всичко, за да се посветите на проблемите на приятеля си, докато в крайна сметка неговите страхове и негативност не се пренесат върху вас. Несъмнено сте дали всичко за това приятелство, докато не сте стигнали до момента, когато ви се иска да уважават и собственото ви свободно пространство, личността и емоционалното ви равновесие.  В края на деня нямате желание да се натоварвате с бремето на другите и така собственият ви товар да стане още по-тежък. Защото по този начин ще ви бъде много по-трудно да крачите по своя път.  

Истинските приятелства не бива да бъдат обременяващи или токсични. Приятелите трябва да се вписват хармонично в живота ни и да умеят да зачитат свободни пространства, време и мълчание. Защото сърцата ни винаги са отворени за добри приятели.