Децата обичат да учат – от това зависи оцеляването им. До навлизането в пубертета те усвояват множество когнивни умения, без които трудно биха се вписали в света на възрастните.
Езикът е едно от най-трудните от тези умения, но децата го овладяват без проблем. Те имат вродената способност да научат всеки език, който им се представя систематично и активно. При наличието на над 6000 езика и около 250 държави е ясно, че повечето деца по света са двуезични или многоезични.
Развитието на езика започва преди раждането. Към края на бремеността плодът започва да чува звуци и говор, идващи извън тялото на майката. Бебетата разпознават човешкия глас и го предпочитат пред другите звуци. Те особено предпочитат по-високата тоналност на женските гласове.
При раждането мозъкът на бебето тежи около 340 грама, в края на първата година – около 1100 г., а до края на шестата година достига 90% от окончателното си тегло – 1450 г. Това се обуславя от бурното развитие на връзките между отделните неврони (синапси).
Мозъкът създава много повече връзки, отколкото остават в зряла възраст; той създава огромен потенциал, за да подготви детето за евентуални промени в околната среда. Връзките, които се използват редовно, стават по-силни и по-сложни. Тези, които не се използват, се смятат за ненужни и мозъкът в крайна сметка ги прекъсва, за да работи по-ефективно.
В мозъка на бебетата са заложени връзки, които им позволяват да чуват звуци от всички езици по света. В ранна възраст мозъкът подсилва връзките за звуци в езиците, които детето чува редовно, и с времето елиминира връзките за други звуци. Затова повечето възрастни трудно различават звуци, които отсъстват в родния им език.
Има две основни зони, свързани с развитието на речта и езика – център на Брока и център на Вернике.
Центърът на Брока отговаря за синтаксиса (граматиката) и се развива най-вече между 15-я и 20-я месец. Развитието му продължава, но с по-бавни темпове, до шестата тодина.
