Един ранен белег за правилното развитие на детето е така нареченото „споделено внимание“. Термин, който придобива все по-голяма популярност напоследък.
Той обединява важни прояви и елементи от съзряването от най-ранна възраст – бебето протяга ръчички към мама, за да го гушне, смее се с глас, следи я поглед, когато се движи из стаята ... дребни сигнали за доброто му психоемоционално развитие, които се проявяват много преди то да проговори или да не проговори въобще, заради нарушения.
Колко важно е развитието на „споделеното внимание“ и кои са основните моменти, на които майката да обърне внимание, разказва Станислава Чуринскиене.
Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.
Това лято много родители ще се подготвят за първия учебен ден на децата си в предучилищна група или първи клас.
Предучилищните групи в днешно време предполагат снабдяване с комплект учебници, свързани с езиковото и речевото развитие на детето, опознаването на околния свят и математиката – нещо относително ново за българското образование.
Някои от тези родители бързичко ще получат обратна връзка, че детето не се справя толкова добре, колкото са очаквали и това ще е изненада за тях, тъй като то е проговорило навреме, вкъщи се справя с всички нужни задачи и дори в някои отношения може да изпреварва връстниците си.
Когато детето не се справя
Стига се до ситуации, в които родителят не може да повярва, че детето се справя трудно в клас, а учителите – че всички неща, които го затрудняват в клас, не са никакъв проблем вкъщи, ако с него се работи индивидуално.
И двете страни ще са прави… и няма да са. Какво се случва всъщност?
За да се впише едно дете в така нареченото фронтално обучение, при което един преподавател инструктира по-голям брой деца, то трябва да е в състояние да поддържа споделено внимание.
Същото се отнася и за работата в групи, когато всъщност задачата е дори по-усложнена – от една страна детето трябва да държи в главата си инструктажа на учителя и да общува с него, от друга – да обменя информация с още няколко деца, с оглед на това да се постигне работната задача.
Да научи нещо, да направи съвместен проект
Споделеното внимание е онзи процес, при който няколко души се фокусират върху един и същи предмет, обект, тема и са способни да поддържат концентрация, а и да взаимодействат така, че да се изпълни работна задача – да се научи нещо, да се направи съвместен проект, да се стигне до общо заключение.
Първото условие да се случи това е всеки в класа или групата да има достатъчен личен обем на внимание, но това не е достатъчно.
Споделеното внимание изисква още и нужните социални умения, някакво ниво на осмисляне и контрол над собственото състояние в момента и особено осъзнаване, че в ситуацията има още участници, които също имат принос в груповия процес и свои особености. Това означава, че и най-дребните нарушения в индивидуалното внимание, както и по-сериозни невроразвитийни нарушения като аутизъм, повишена потребност от движение и активност и т.н., ще пречат на споделеното внимание и функционирането в клас.
Детето може да се разсейва, да става от мястото си и да се движи, да изглежда пасивно и незаинтересовано, да показва ниски резултати в дисциплини, в които блести при индивидуален контакт с преподавателя.
Продължава на страницата на Новите родители
