В свят, който е все по-зает и шумен, тишината се цени. Хората плащат за нея – замислете се за лаптопа, който работи безшумно, убежищата за медитация, почивките на отдалечени места и онези слушалки, които блокират шума. Тишината е свързващото звено.
Тишината е изследвана случайно
С годините изследванията наблягат върху това как тишината помага за успокояване на тялото, подобряване на връзката ни със света, „усилване“ на вътрешния ни глас. Когато са стигнали до тези заключения, повечето от тях са изучавали шума, а не тишината.
Да, повечето учени са изучавали тишината случайно. Например, Лучано Бернарди, автор на изследване 2006 г., посветено на психологическите ефекти от музиката, цитиран от сп. Nautilus, казва следното:
„Не мислехме за ефектите от тишината. Нямахме за цел да я изучаваме по-специално.“
Въпреки това се оказва, че тя има значителен ефект върху мозъка.
Две минути тишина възбуждат мозъка
В посоченото по-горе изследване Бернарди следи физиологичните показатели при 24 души, които слушат шест песни.
„По време на почти всяка музика се наблюдаваше физиологична промяна, съвместима със състоянието на възбуда“ – посочва той.
Още по-изненадващо било това, което се е случило по време на паузите – две минути тишина се оказали много по-отпускащи от спокойната музика или дългата тишина преди началото на експеримента.
Едно от основните открития – тишината се засилва от контрастите, се подкрепя от невробиологично изследване, проведено от екип с участието на Майкъл Вер през 2010 г.
Тишината въздейства върху слуховия кортекс
Изследването на Вер и колегите му, които са наблюдавали мозъците на мишки по време на кратки приливи на звук, показва някои изненадващи резултата. Както един прилив на звук кара слуховия кортекс да се активира, така и тишината също води до промяна. Задейства се отделна мрежа от неврони в слуховия кортекс.
„Когато звукът внезапно спре, това е отделно събитие по същия начин, по който когато звукът започне“ – казва Вер.
И все пак, какво се случва в момента, в който се активира слуховият кортекс?
Как тишината въздейства върху слуховия кортекс: развитие на нови нервни клетки
Този въпрос е изследван от Имке Кирсте, регенеративен биолог от Университета Дюк. В изследване от 2013 г. тя анализира ефектите, които има звукът върху мозъка на възрастни мишки. Четири групи мишки били изложени на различни звукови стимули: музика, звуци на бебета мишки, бял шум и тишина.
Тишината била контролен стимул – и както при много други изследвания, ефектът от нея се смятал за пренебрежим. Още веднъж откритията били показателни. Всички звуци имали краткотраен неврологичен ефект. Какво се случило обаче при тишината?
