Стилът, който родителите прилагат при възпитание на децата си, остава отпечатък върху здравето и самочувствието им.
Повечето проучвания изследват обратното – как методите на възпитание се отразяват на детето и никой досега не е погледнал обратната страна. Именно това анализира британският професор по социология Кевин Шафер от университета „Бригам Янг“.
Според него хората не дооценяват каква може да е обратната зависимост. Например вторите бащи много по-често изпадат в депресия, защото не могат да определят подхода си на възпитание към чуждото дете.
Ето трите стила на възпитание, които според Шафер остават отпечатък и върху самите родители:
Родителят "хеликоптер"
Той е прекомерно загрижен и се стреми да предпази максимално детето си. Непрекъснато го „спасява“. Ако то си забрави в къщи маратонките или не си напише домашните, този родител е склонен да го свърши вместо него. Или пък е готов да мие ръцете му с мокри кърпи на всеки 30 минути.
И като хеликоптер кръжи над хлапето и се опитва да контролира всяка негова стъпка.
В какво е опасността
Този тип родители са перфекционисти, иската да държат всичко под контрол. Не гледат на детето като на отделна самостоятелна личност, а като на свое умалено копие – отражение и продължение на личните им успехи.
Подобно поведение тласка родителите към депресия, а в далечна перспектива може да доведе до здравословни проблеми със стомаха, жлъчката, имунната система и съня. И те са застрашени от безсъние и болести на сърцето.
Какво да се направи
Съвет дава психотерапевта Еми Морин – преподавател в Североизточния университет на Бостън. Тя предлага на родителите да пробват със следната техника за справяне със ситуацията.
Да си зададат въпрос, какво биха посъветвали своя приятелка при възникване на критична ситуация с нейното дете. Защото, като погледнат от страни, поведението им ще е по-рационално и лишено от излишна паника.
Там, където родителят хеликоптер вижда опасност, по-спокойният и разумен човек ще мисли рационално. Всеки път, когато в главата на паникьосаната майка изниква пореден ужас, е добре да спре и да си припомни собственото детство. Да се сети, че не е имало нищо плашещо, дори ако детето отиде само до магазина, и забрави да остави бележка на родителите си, защо е излязло от къщи.
А в онези години въобще никой не е разчитал на мобилни телефони, защото такива е нямало, а всички са пораснали.
Така че е добре родителите да оставят децата си да направят собствените си грешки. Това, колкото и да е странно, може да окаже благоприятно въздействие и на техния психологичния комфорт и здраве.
Продължава на страницата на Новите родители
