Да направим децата си по-умни – това е задача, която на пръв поглед звучи парадоксално. Как бихме могли, след като интелектът е в голяма степен природна даденост и зависи от социокултурната среда, която пък не можем на 100% да избираме и регулираме?!
Можем обаче да направим себе си по-щастливи хора, а оттам да направим такива и децата си. Това е напълно в нашите възможности. Но можем ли да направим децата си по-умни?
Според Ерик Бейкър - автор от сайта на американското списание The Week, можем. Той посвещава материал на темата, цитирайки редица педагогически, психологически и други научни изследвания и експерименти от САЩ и света.
Бейкър предлага 10 идеи, които ще ни помогнат да го сторим. На въпроса "Как да направя децата си по-умни?", той отговаря със следното:
1. Запишете ги на музикални уроци. Множество проучвания, включително на Северозападния университет в Иванстън, Илинойс, показват, че музикалното обучение прави учениците по-успешни в класната стая. То действа "поумняващо" не само на децата, но и на хората от всички възрасти. С него дори могат да се намалят ефектите от остаряването при възрастните хора.
2. Приемете, че е мит твърдението, че децата, които обичат да спортуват, стават по-глупави. Германско изследване от 2007 г. показва, че хората учат нови думи от чужд език 20% по-бързо след физически упражнения, отколкото преди тях. Една тримесечна програма за физическа активност може да засили кръвообращението в тази част на мозъка, която отговаря за паметта и ученето, с 30%. Ето защо децата, които спортуват редовно, често имат по-силен ум.
3. Не четете на децата си, а четете с тях. Не е достатъчно те просто да гледат в картинките на книгата, докато вие им четете от нея.
4. Осигурявайте им тишина и спокойствие, за да се наспиват. Пропускането на 1 час сън нощем може да превърне мозъка на шестокласник в ум на четвъртокласник. Има връзка между оценките в училище и средната доза сън.
5. Като ги научите на самодисциплина, защото IQ-то няма особена стойност без нея. Самодисциплината определя кой ще бъде успешен в живота. Потвърждават го редица автори на книги и научни изследвания от поведенческата психология.
