Тази мисъл е полезна за хората, които могат да си вземат поука от нея. За съжаление, обикновено онези, които си взимат поука, са точно същите, които нямат нужда от такава.
Какво значи градивна критика и съществува ли такава?
Градивната критика трябва да идва от добронамерен човек. Дори не е задължително да е по-голям, по-умен, по-знаещ, а най-важното е да бъде добронамерен. Той ще иска да помогне наистина, а не да изтъкне нечии недостатъци, за да изпъкне той самият.
Често зад градивната критика има добре прикрита злоба. Дори задоволство от чуждите провали. Градивната критика един вид се използва като оправдание, за да нараниш другия. В този случай не можем да говорим за градивна критика и не бива да се учудваме, ако хората се обиждат да я чуят.
Разбира се, всяка монета има две страни.
Хората, които получават искрено градивна критика – от добронамерен човек – би трябвало да могат да я оценят. Само широко скроените обаче са отворени към градивна критика. Те са достатъчно умни, за да не бъде егото им по-голямо от самите тях. Те са склонни да се вслушат, да се поправят, да надградят и да вземат само положителния пример край себе си.
Умните хора обикновено са и такива, които се съмняват в себе си; които знаят, че човек се учи, докато е жив; не претендират, че знаят всичко, и с готовност приемат съвети, когато са мъдри, и критика, когато е добронамерена.
Затова „Умните хора не се обиждат, а си правят изводи“, е казала Агата Кристи и е била права.
