Хората, които мислят за своя интелект като нещо, което може да се развива и обогатява, не се страхуват да поемат трудни задачи, откри ново изследване. В резултат от това те познават своите истински способности по-добре от останалите и могат да избегнат вземането на лоши решения.
За разлика от тях хората, които смятат, че интелигентността им е фиксирана и неспособна на промяна, избягват поемането на трудни задачи. А това може да доведе до формирането на твърде висока увереност в техните способности.
“Самоувереността може да бъде полезна, но прекомерната самоувереност кара хората да взимат лоши решения и да пропускат нови възможности за учене”, обяснява д-р Джойс Ерлингер, водещата авторка на изследването.
“Като се фокусират върху онези аспекти от задачата, които са по-лесни (и като не отделят много време на трудните части от нея), хората с фиксирана представа за своя интелект формират идеята, че са се представили много по-добре от останалите”, добавя тя.
”За разлика от тях, хората, които смятат, че интелектът може да се променя и развива, не се чувстват застрашени от предизвикателствата на задачата. Те не намират за нужно да формират мнение за способностите си на базата на справянето с лесните части.
“За хората е ключово да разберат кое е това, което не знаят, за да успеят да го научат. Изследването за отношението към собствения интелект е полезно с това, че може да подобри способността за научаване. Правилното отношение помага на хората да различат добре кои са нещата, които знаят и кои не”.
Източник: Psy Blog
