2). Жертвата

 Жертвата реализира потисканото си желание да се освободи от всякаква отговорност за своите действия и за изборите, които прави. Допълнително "жертвата" може да се стреми да получава внимание, грижа като непрекъснато демонстрира на какви несправедливи страдания е подложена. Също така тази роля може да е отработване на пасивно-агресивна позиция спрямо провокации на явни агресори като по този начин отговорността за възникнал конфликт се прехвърля върху тях. Впоследствие, като компенсация за своите страдания, „жертвата” може да предяви материални или емоционални претенции към вече бившия агресор и така да се превърне в нов агресор. Специалистите предупреждават, че жертвата е фундаментална роля в „Триъгълника на Карпман" – останалите роли може дори да отсъстват или да са виртуални."Жертвата" лесно преминава в „агресор” и обратно. Основната трудност при работа с нея е, че тя принципно не различава причинно-следствените връзки от своите действия, което всъщност е отговорността, от която се опитва да се измъкне. Реалният начин да се промени е да й бъдат показани възможностите да постигне емоционална удовлетвореност по различни от познатите й начини. Това означава да бъде накарана да поеме отговорност и да се чувства доволна от резултата.

 3). Спасителят

 Той реализира в рамките на триъгълника потисканото желание да проявява агресия. Но за разлика от "агресора", не може да си позволи да проявява открито желанията си. Вместо това използва механизъм на съпричастност към "жертвата", като я насърчава да премине в "агресор".  "Спасителят" не желае да изведе „жертвата” от триъгълника в отношенията, тъй като ще загуби емоционалните изгоди от контакта с нея.

Ключът към неутрализирането на спасителя е да приеме собствената си агресия. А това става като му се разясни пагубния му принос в отношенията „жертва – агресор.”