Ако често преживявате конфликти в личните си отношения, които не водят до никъде, ако се чувствате засегнат, или сте вечният спасител, или сте този, който показва грешките на другите, най-вероятно сте заседнали в „драматичния триъгълник“, описан от Стивън Карпман.

Съзнателно или не, ние, хората, играем роли всеки ден. И един от най-разпространените сценарии, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман - социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Това е световна ”драма", без начало и без край, в която участват всички. И в повечето случаи силно се вживяват в ролите си, без да подозират, че сценарият е отдавна написан и добре известен, особено на експертите, които изучават ролевите модели на поведение. Те самите нямат нищо против открито да признаят, че също участват в играта. Но познават правилата. Според тях всеки участник в „триъгълника” се стреми да постигне нужните му за дадения момент емоции чрез съответната роля. „Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.

Нека да разпознаем трите „главни” роли в този модел и да видим накратко как се реализират на емоционално ниво.

 1). Агресорът

 В конструкцията на „триъгълника" Агресорът реализира потисканото си желание за доминиране и превъзходство чрез легитимно налагане на своето мнение, на своята правда. Той си намира обосновани поводи да диктува на жертвите си своите условия под формата на обвинения или ултиматум. Ако жертвата се съпротивлява, агресорът повишава емоционалното си състояние като потиска съпротивата. Това е и базовата потребност, която поддържа тази роля. Тя се храни от вътрешното чувство за непогрешимост на агресора и само интелигентната атака по тази линия е в състояние да го извади от релси.