Инж. Бенко Русев: Тънкостта в шаха е да успееш да излезеш от себе си

23 юни 2019 г., 18:01
1730

Orla / Shutterstock

Инж. Бенко Русев е автор на единствената издавана в България четиритомна поредица за обучение по шахмат „Човешката игра шахмат”. Той е сред най-добрите шахматни  методисти, обучавал и сина си Желязко Русев – един от най-силните млади майстори у нас. Работил като военен, днес Бенко Русев учи децата от шахматен клуб „Левски” на принципите на една от нaй-древните игри.​

- Кажете ни как военното дело се свързва с играта на кралете?

- Директно. В армията системата за оценка на противника и въобще на обстановката, вземането на решения за водене на успешни действия е може би най-силно застъпена в сравнение с всички други институции и организации в едно общество. Доколкото имам представа, такова обучение преминават всякакъв вид ръководители на всякакви нива. Аз имах щастието да се обучавам във Военната академия на СССР. Оттам възприех понятия като идея, замисъл, решение и план за действие. При военните е план за бойни действия, в шахмата е план за игра. Има много общо. След това прецених, че тези знания имат място в обучението по шахмат, и се опитах да го постигна.

- Какво представлява шахматът зад фигурите, правилата и стратегията?

- Това е най-коректният и най-богатият модел на човешкия живот. В него има неизброими варианти, стратегии и тактики, необходимост от запаметени знания, от логика, от внимание в собствените действия и тези на противника. Само така можеш да оцениш неговите ходове, за да се обезопасиш от тях и да намериш решение за най-добрия твой ход. И в книгата на Гари Каспаров „Шахматът като модел на живот” се прави точно тази аналогия.

- Как играта влияе върху човека и психиката му?

- Ако човек иска да достигне високо ниво - нямам предвид материалната страна на живота, за мен истинско значение има единствено духовното развитие на личността, - той трябва да бъде изключително стегнат, събран, скромен, уважителен, мислещ, както и в шахмата. Ако в играта не си достатъчно уважителен към целия й механизъм, към противника и към най-човешките страни при търсене на ходовете – от вниманието, през познанията, паметта, през настроението даже, ако не се опиташ да потънеш в целия този красив свят на идеи, мотиви, асоциации, чувства, няма да можеш да напреднеш много. Същото е и в живота. Ако човек се опитва по някакъв лесен начин да постигне едни или други успехи, като пренебрегва духовната си същност, той ще стигне донякъде, ще се замогне с какво ли не, но едва ли ще бъде радостен от това, което е постигнал. Само в онази посока е щастието – в духовната.

- Кои са общите фигури в реалния живот и този на дъската?

- Имам един познат с много остър и тесен поглед по тази тема. Според него всеки момент от живота на човек би трябвало да може да се изрази или перифразира с езика на шахматните фигури. А това не е така. Най-малкото защото всички дами на шахматната дъска, белите и черните, имат точно един и същ външен вид, имат едни и същи вътрешни качества, „ходят” по един и същи начин. В реалния живот е съвсем различно. Има голяма аналогия, но има и неща, които не могат да бъдат сравнени.

- Приложими ли са шахматните умения в житейски ситуации?

- Да. В шахмата трябва да умееш сам зад дъската не само да играеш шах, но и да се контролираш така, както някой друг би го сторил. Често пъти, увлечен от собствените мисли, човек влиза в някаква шахматна слепота. Философията и тънкостта е да успееш да излезеш от себе си, да се освободиш от своите мисли, за миг да имаш студен и безразличен външен поглед, но и погледа на външен наблюдател. Да премислиш действията си и дали всъщност са правилните в този момент. В шахмата понятието, което се опитваме да наложим за това състояние, се нарича „вертикален ход на мисълта”. Същото би било валидно и за житейските ситуации. Ако човек е, както учат източноазиатските мъдреци, смълчан, мислещ, уважителен към другите, той много по-бързо ще успее да достигне до верните изводи и преценки. Той трябва да се  стреми да бъде мъдрец, да бъде колкото може по-сам, да преценява доколко е прав и доколко – не, в каква посока върви, как хората около него го приемат, трябва ли да се коригира. В този смисъл и в шахмата, и в живота човек трябва да умее да се самоконтролира – колкото повече, толкова по-стойностно.

- Казват, че където се играе шах, хората са по-добри и няма войни. Така ли е?

- Тази мисъл обяснява, че шахматът не позволява на човек да разтовари природно заложеното му желание да се бори с лакти между себеподобните. Но в тази игра може да се прояви всичко – и агресия, и свитост, и балансираност, и фантазия, и логика, всичко. Може да се потушат някои емоции, но не в такава степен, както някой е опитал да се изрази.

- И все пак шахът учи на търпение и да се владеят емоциите. Това добре ли е за реалния живот в често агресивното ни всекидневие?

- Днес ние, българите, сме изтървали баланса на своето поведение, критикуваме без чувство за мярка. Не можем да преценим кога другият има право и да замълчим пред упрека му. Много сме изменчиви и променливи. Липсва ни някаква ценностна система, морал, някаква вътрешност, която да бъде обективно справедлива. Това не е само наш проблем, разбира се, но може би на нашия народ най му липсват качества като достойнството. Но има нещо много повече от това. Катон Стари преди 2000 години е казал, че най-трудно е да замълчиш, когато те обвиняват несправедливо пред публика, позорят те. Това е висша степен на владеене на човешкия дух. Този, който го е постигнал, е велик човек. Това не е примирение, а победа над себе си, страхотна победа, себевладеене на най-високо божествено ниво. Всички останали, които не успяваме да се сдържаме пред такива нападки, сме просто човеци – по-малко или повече.

- Шах и риск. Различно е от ски и риск, нали?

- Рискът в шаха е игрови, а рискът при ските е чупене на врат или на крака. Разликата е доста голяма. И тук, и там човек трябва да бъде внимателен, уважителен към онова, което прави в даден момент. При ските и най-малката грешка може да бъде фатална, докато в шахмата може да загубиш, но после нареждаш отново фигурите, анализираш грешките си и се опитваш да бъдеш още по-стегнат, по-събран и по-внимателен. Разбира се, шахът не е просто спорт. Иска се концентрация, мислене, иска се скромност. Той е и наука, и изкуство.

- Да, когато мислиш следващия ход, умът ти комбинира, виждаш с няколко хода напред в бъдещето. Това мислене пренася ли се извън шахматната дъска?

- В шахматната игра има две течения – на комбинативните играчи и на позиционните. Аз съм привърженик на позиционната игра, на това да играеш с простички и семпли идеи и мисли, които опират до разположението на фигурите и стабилността в този момент, сега - „Живей добре и за мига”. Този, който е въоръжен с принципите на живота и доброто възпитание, знае как да постъпва добре, за да го уважават хората. И в живота, и в шахмата житейските мъдрости и тези на шахматното мислене водят действията и поведението на човек.

- Всеки ли може да се научи да играе шах добре? Ами ако нямам въображение и виждам дървото, но не и гората?

- Практически всеки би трябвало да може. Ако при някого не се получава, то е по простата причина, че той не го иска вътре в себе си. В шаха, за да играеш добре, трябва да навлезеш в тънкостите му. Трябва да ти хареса. Въпросът е да се насладиш на всичко онова, което правиш в конкретния момент. Шахматът учи на владеене. Дори неуравновесеният човек може да се научи да играе добре, ако съумее да поработи над себе си.

- А защо избрахте да се занимавате с деца? Способни ли са да усвоят същността на една от най-древните игри?

- Децата жадуват да бъдат поучавани. Шахматната игра за тях е място, където няма неравноправие. В другите отборни спортове успехът ти може да зависи от твой съекипник, но в шахмата не е така. Равни обстоятелства, равни изходни положения, фигури, дъска, правила – сядаш и играеш, колкото можеш. Децата обичат това, защото борбата е равноправна. Избрах тях, защото днес им липсва една силна морално-етична среда. Може би този живот ги забърза, те не са виновни. При тях най-добре може да се съчетае изучаването на шах с формирането на характера. Затова и в първия ми том за шахмата акцентът е върху изграждането на характера. Човек трябва да бъде справедлив, внимателен, трудолюбив, да не се отказва от трудностите, да бъде подреден, естествен, дисциплиниран и със светло мислене, да уважава хубавото у другите, защото така ще бъде по човек и защото по този начин отваря повече вратички за своето духовно израстване. Това може би е висшият стремеж в живота. В този смисъл изучаването на шах е много подходящо в детска възраст. За да може покрай играта да се намери някакъв начин, някакъв претекст да се говори и за по-сериозните неща – за характера, за справедливостта, за ценностите, за морала.

- Какво ви вдъхнови да напишете книгите си – шахматът, философията или философията на шахмата?

- Покрай занятията, които водех в училищата, видях, че нямам необходимата посока за работа, методологическия процес, и започнах да събирам материали - отделни разсъждения, хрумнали ми мисли. Всеки път ги пренареждах поновому. Това беше най-приятното, за което можех да си мисля. Постепенно стигнах до този четиритомник „Човешката игра шахмат” -  „Философия на шахматното мислене”, „Представяне на шахматната игра”, „Мисловен процес на шахматиста” и „Сборник с партии“. Исках трудът ми да бъде полезен за тези, които го вземат в ръце, без да се налага да ползват нещо друго. Опитах се да вплета, да компилирам в едно цяло и психология, и логика, и философия, и чисто шахматни знания, и житейски принципи. Четиритомникът е мое дело, но не бих имал смелостта да работя по тези въпроси, ако нямах подкрепата на сина ми Желязко, който е кандидат-майстор на спорта. Дано се е получило.

- До коя професия е най-близка тази древна игра?

- Шахматът според мен е най-близък до адвокатите. Те имат за задача да спорят с опонента си, когато защитават две противоположни страни. Всеки трябва да чуе внимателно основанията, мотивацията на чуждото мнение, да намери слабото място и да го удари, да го използва - точно както в шахмата.

- Какво е днес шахът – само заучени комбинации като защита „Алехин”, Сицилианска защита, Дамски гамбит или все още има поле за творчество?

- Има и винаги ще има. Преди 90-100 години са мислили, че шахматът умира поради „реми смъртта”. Сега шахматът се вдигна на такова ниво, че повечето любители се отказват от търсене на високия професионализъм, просто знаят, че не могат. В този смисъл има място за творчество и винаги ще има. Но то ще бъде само по усилията на онези, които приемат шахмата за своя съдба.

- Как виждате шахмата в България днес? Има ли надежда за просперитета му?

- Винаги има надежда. Това, че в момента сме в криза, не е валидно за шаха. Той не изисква почти никакво материално осигуряване. Въпросът обаче е в нашата народопсихология, в ангажиранoстта на родителите. Сегашният председател на Българската федерация по шахмат има амбицията да въведе шахмата в училищата. Много се говори по този въпрос, включително и от представителите на „Менса България” и от Европа. Аз се надявам, че всички тези усилия и намерения на обществените организации, на отделни личности, родители и семейства ще се съберат в едно цяло и ще допринесат за добри резултати. Според мен скоро ще се появи вълна от талантливи и кадърни деца – шахматисти на световно ниво. Вярвам в това.

Интервюто взе Гергана Стоилова

Ключови думи:
Коментари