- Кои са общите фигури в реалния живот и този на дъската?

- Имам един познат с много остър и тесен поглед по тази тема. Според него всеки момент от живота на човек би трябвало да може да се изрази или перифразира с езика на шахматните фигури. А това не е така. Най-малкото защото всички дами на шахматната дъска, белите и черните, имат точно един и същ външен вид, имат едни и същи вътрешни качества, „ходят” по един и същи начин. В реалния живот е съвсем различно. Има голяма аналогия, но има и неща, които не могат да бъдат сравнени.

- Приложими ли са шахматните умения в житейски ситуации?

- Да. В шахмата трябва да умееш сам зад дъската не само да играеш шах, но и да се контролираш така, както някой друг би го сторил. Често пъти, увлечен от собствените мисли, човек влиза в някаква шахматна слепота. Философията и тънкостта е да успееш да излезеш от себе си, да се освободиш от своите мисли, за миг да имаш студен и безразличен външен поглед, но и погледа на външен наблюдател. Да премислиш действията си и дали всъщност са правилните в този момент. В шахмата понятието, което се опитваме да наложим за това състояние, се нарича „вертикален ход на мисълта”. Същото би било валидно и за житейските ситуации. Ако човек е, както учат източноазиатските мъдреци, смълчан, мислещ, уважителен към другите, той много по-бързо ще успее да достигне до верните изводи и преценки. Той трябва да се  стреми да бъде мъдрец, да бъде колкото може по-сам, да преценява доколко е прав и доколко – не, в каква посока върви, как хората около него го приемат, трябва ли да се коригира. В този смисъл и в шахмата, и в живота човек трябва да умее да се самоконтролира – колкото повече, толкова по-стойностно.

- Казват, че където се играе шах, хората са по-добри и няма войни. Така ли е?

- Тази мисъл обяснява, че шахматът не позволява на човек да разтовари природно заложеното му желание да се бори с лакти между себеподобните. Но в тази игра може да се прояви всичко – и агресия, и свитост, и балансираност, и фантазия, и логика, всичко. Може да се потушат някои емоции, но не в такава степен, както някой е опитал да се изрази.