Бъдещето на шаха в Саудитска Арабия бе поставено под въпрос, след като главният мюфтия на страната Шейх Абдул Азиз бин Абдула ал Шейх обяви,че тази игра е "загуба на време и възможност за прахосване на пари. Тя създава враждебност и омраза сред хората“.

Междувременно Саудитската асоциация по шах призна обвиненията на мюфтията, но изтъкна, че „всички спортове могат да се превърнат в незаконни от религиозна гледна точка, веднъж щом в тях се замеси хазартът, и да започнат да отклоняват хората от религиозните им практики… (или) да създават омраза между играчите." Как ще се разиграе този конфликт, тепърва ни предстои да разберем. Междувременно е важно да отчетем няколко ключови точки по въпроса.

Първо, не е задължително да има връзка между шаха и хазарта. Шахът се цени като игра. Той е популярен в много части на света. За неговия произход претендират страни като Индия, Китай и Персия, но всички са единодушни, че това е игра на поне 1300 години и че модерната й версия може да бъде проследена до южна Европа през 15. век.

Международният олимпийски комитет е признал шаха като спорт. В момента дори тече кампания той да бъде включен в олимпийските игри в Токио през 2020 г. Дали това ще стане, ще разберем през август тази година.  

Шахът далеч не е загуба на време.

Той може да бъде особено полезен за съзнанието на малките деца. Съществуват научни изследвания, които доказват, че той подобрява концентрацията на подрастващите, както и техните умения да решават проблеми. Прави ги по-критични, по-оригинални и по-креативни. Увеличава дори математичните им умения. Освен това подобрява съхраняването на спомени и начина, по който мозъкът на децата борави с информацията. Шахът определено не трябва да се възприема като игра, предназначена единствено за надарени деца.

Подрастващите със специални образователни нужди могат да подобрят своите умения да учат и да си взаимодействат с други, ако започнат активно да се занимават с шах в съответните клубове.

Нещо повече – децата са равни помежду си в една партия на шах. Тяхната възраст, пол, етнически произход и религия престават да имат значение на дъската. Шахът може да прекоси социоикономическите и културните граници и даде шанс на деца, поставени в неравностойно положение, да се съревновават при равни условия.

Шахът е и особено полезен в интегрирането на имигрантски деца. Докато учат нов език или свикват с навиците в новата култура, шахът може да им помогне да общуват с други деца и възрастни без сътоветните лингвистични умения.

Игра или спорт?

На фона на всички тези предимства е странно защо много от децата не продължават да играят шах, когато пораснат. Вероятно една от основните причини е, че колкото по-големи сме, толкова по-съревнователни стават самите игри. Вече говорим за организирани съревнования, в които играчите се борят за парични награди и престижни титли.

Наистина, шахът е такъв тип игра, която позволява на децата да участват срещу възрастни и да печелят в подобни съревнования (макар че в тези ситуации обикновено става дума за надарени деца).

Русия доминира по турнирите на шах, защото проактивно въвежда тази игра в училищата и бързо разпознава бъдещите шампиони. От една страна, това е отлична възможност за някои хора. От друга обаче, увеличава напрежението в света на шаха, тъй играта се превръща все повече в спорт.

Всички съревнователни спортове изискват отделянето на значително време. Това обаче не трябва да ни отклонява от образователните преимущества на шаха, нито пък от потенциалното удоволствие, което носи една партия.

Саудитската асоциация по шах бе почти успяла да въведе шаха в училищните програми. Ако успее да избегне забраната на мюфтията, младите деца в страната ще бъдат единствено облагодетелствани.

Източник: Science Alert, автор: Стивън Макини