Оказва се, че не само възпитанието ни учи да бъдем добри. Част от причините за дружелюбието и щедростта са заложени в гените ни, твърдят психолози от Университета Бъфало и Калифорнийския университет в Ървин, цитирани от Science Daily.
Става дума за рецепторните гени на два хормона – окситоцин и вазопресин. Предишни изследвания са показали връзката им с начина, по който се държим един с друг, казва д-р Мишел Пулен, асистент по психология в Бъфало, автор на изследването, публикувано съвместно с Анеке Буфон от същия университет и Алисън Холман от Ървин в Psychological Science.
Окситоцинът например предизвиква майчинско поведение - дори списание Science, което държи на сериозния тон, го описва като химикала на прегръдката и обичта, отбелязва Пулен. Той обяснява, че тези хормони работят, като се свързват с клетките ни посредством различни рецептори. Има няколко гена, които контролират функциите на тези рецептори.
Изследването е имало за цел да проследи дали хормоните окситоцин и вазопресин играят роля при по-широк спектър от обществено полезни нагласи - например гражданското съзнание и благотворителността.
Участниците са отговаряли на въпроси, касаещи гражданските задължения, другите хора и светът като цяло (длъжен ли е човек да сигнализира за извършено престъпление, трябва ли да спазват неморални нареждания, добри или лоши са хората по принцип), както и собствената им благотворителна и доброволческа дейност – даряват ли кръв, работят ли за социални каузи и т.н.
711 от изследваните са дали ДНК проби, за да се изследва спецификата на техните рецептори за окситоцин и вазопресин.
Изследването разкрива, че гените имат значение, заедно с това дали хората възприемат света като заплаха. Участниците с подобно светоусещане са по-малко склонни да помагат на другите – освен ако имат такива версии рецепторните гени, които ги предразполагат към това, казва Пулен. „Добрите” версии на тези гени помагат човек да помага на другите въпреки страховете си.
„Не е изненадващо, че гените могат да предвидят човешкото поведение само в комбинация с определени чувства и преживявания. Връзките между генетичното наследство и социалното поведение са доста сложни,” отбелязва психологът.
„Не сме намерили гена на добротата – добавя той – но сме намерили ген, който допринася за нея. За мен е най-интересен фактът, че той го прави само в съчетание с определен тип светоусещане у хората.”
