Всеки родител води детето си на педиатър.
Купува му лекарства, когато е болно.
Проверява температурата му през половин час.
Прекарва безсънни нощи до леглото му, за да бди над съня му.
Но наред с това е важно да се грижите и за психическото здраве на своите деца.
Когато ги взимате уморени от училище, попитайте ги как е минал денят им. Не се задоволявайте се с отговора „Добре!“. Много често се крият куп неща зад една дума. Опитайте се да разберете какво ги е зарадвало днес, какво ги е ядосало, какво ги е накарало да се чувстват щастливи или тъжни, засрамени или горди. Полека и без натиск. Малко по малко ще се открият пред вас и ще споделят онова, което ги измъчва.
Училището не е непременно и винаги приятелска и безопасна среда. Иска ни се да е така, но често не е. Децата преминават също през своите кризи в отношенията с другарчетата и с учителите.
Затова не забравяйте да се погрижите и за психическото им здраве, за вътрешната им хармония, за спокойствието им, защото това ще ги превърне в уверени хора, които имат ясни критерии за добро и зло, които не се страхуват да се опълчат срещу несправедливостите, които знаят, че ще получат подкрепа вкъщи, когато са сгрешили, но ще получат и съвет, пример, път, който да следват.
Психическото благополучие е приоритет.
