Съществува една прекрасна идея, наречена „теорията за раците в кофата“. Накратко, тя звучи по следния начин. Раците са примитивни същества. Макар и да могат да излязат от кофата един по един, те инстинктивно ще започнат да дърпат надолу другите със своите щипки, когато някой се опита да се покатери и да избяга. За тях самите събарянето и стъпването върху другия е част от тяхното собствено съществуване. Това е напълно естествено поведение, което се наблюдава често по пътя към успеха или при конфронтацията на провал.
Манталитетът на раците е и част от човечеството. При нас той просто се нарича завист.
Хората завиждат един на друг и се опитват да се надскочат вследствие на егоизъм и завист. Но не през цялото време. Когато някой завижда на друг, една от най-естествените му реакции е да го събори. Но това не винаги се случва. Всеки един от нас може да завижда, но ние не винаги събаряме другия на замята. Обикновено таим чувствата си в себе си и ги оставяме да отминат. Манталитетът на раците е универсално отношение, което се случва във всяко едно кътче на света.
Когато някой се опитва да откаже цигарите, негов приятел може и да каже: „Той никога няма да успее“, предлагайки му междувременно цигара. Това е теорията на раците в кофата в действие. Когато получите втора диплома в университета, колегите ви ще ви попитат за какво ви е, при положение че така или иначе ще вършите същата работа. Отново теорията в действие. Когато собствените ви родители ви кажат, че сте глупави, нямате талант и нищо добро няма да излезе от вас – отново, универсалността на теорията на кофата с раците е доказана отново.
Уви, такава е човешката природа. Можете да направите само едно нещо. То е много важно – преодолейте стените на кофата и продължете да пълзите напред дори тогава, когато стотици други хора се опитват да ви дръпнат към тях на дъното.
