Можем да изразим емоциите си по различен начин, но по-интересното е, че всяка емоция се усеща на определено място в тялото ни – например почервеняваме, когато сме ядосани; сърцето ни боли, когато сме тъжни; понякога имаме чувството, че ще ни се пръсне сърцето от радост. Оказва се, че има научни обяснения за всички тези чувства и начина, по който ги усещаме в тялото си.

Здравето е най-важно, затова е важно да знаете как задържаните емоции се отразяват на здравето ни. „Емоционалният багаж“ е буквално хваната в капан емоция, която сериозно вреди на организма ни.  

Холистичният хиропрактик доктор Брадли Нелсън обяснява, че отложените и потиснати чувства причиняват вибрации различни честоти на специфични места в тялото ни.

Ако не успеем да се справим с тях или да ги освободим, енергията, която създават, се „заклещва“ в нас и може да причини мускулно напрежение, болка или дори болест.

Проучване очертава механизма, по който чувствителността в тялото се свързва с определена емоция. Група финландски изследователи провеждат 5 онлайн експеримента със стотици участници с различен културен произход. Всички описват емоциите и каква точно чувствителност са предизвикали в тялото им. Изводът е, че националността, пола и възрастта.

1. Щастието и радостта шестват из цялото ни тяло.

Чувството на радост засягат мускулите на стомаха ни, засягат червата и пикочния мехур – оттук и изразът „пеперудки в стомаха“. 

Любовта и радостта освобождават от организма допамин и серотонин, хормоните на щастието, които ни помагат да контролираме настроението си. 

2. Гневът се усеща предимно в горната половина на тялото и засяга най-вече сърцето.

Най-вероятно това е причината за този невероятен порив да цапардосаме някого или нещо, когато сме разстроени. Емоцията се съсредоточава физически в ръцете, затова чувстваме нуждата да я освободим.

Гневът също така освобождава от тялото ни адреналин, който причинява стягане на мускулите и повишаване на кръвното налягане. Съществуват редица проучвания, които свързват това състояние с болести на сърцето и отслабване на имунната система.

3. Страхът и отвращението също засягат горната половина на тялото ни и сърдечно-съдовата система.

Страхът провокира производство на хормоните епинефрин и норепинефрин, които помагат на мускулите ни да се приготвят за физически действия.

Тези хормони повишават активността на сърцето и белите дробове. И също като другите негативни емоции, постоянното чувства на страх може да доведе до хроничен стрес, който влияе на паметта и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания.

4. Тъгата може да заседне в главата или в гърдите, а депресията – в долната част на тялото.

Според проучванията депресията води до физиологични промени в мозъка и може да доведе до главоболие и възпаления.

Възможно е да загубите интерес към определени неща.

5. Тревожността се усеща най-вече в областта на таза.

Също като страха, тази емоция вдига адреналина и води до учестено дишане, което позволява на мозъка ни да се сдобие с повече кислород.

Постоянното усещане на тревожност нарушава нормалната функция на тялото и отслабва имунната система. Това ни прави по-уязвими на външни влияния, вируси и болести.

През повечето време имаме чувството, че краката ни са студени, когато сме тревожни.

6. Завистта засяга гърдите и главата и може да доведе до проблеми със сърцето.

Експертите описват завистта като сложно чувство, комбинация от страх, стрес и гняв.

Това „зелено чудовище“ може да предизвика болести на сърцето, вдига нивата на адреналина и води до безсъние.