Има истини, които градят стълбовете на житейската философия. Някои хора се лутат между колебания, други следват инстинктите си. Рецепта за щастие няма, но има неоспорими истини, които, макар и горчиви, умните хора ги приемат и продължават напред.

Бракът не спасява.

Никой не може да ви спаси от собствения ви ад. Ако разчитате да се задомите, за да намерите себе си, много грешно подхождате. Първо трябва да намерите себе си, а след това да градите брачни отношения и да поставите основите на стабилно семейство.

Ако някой не ви обича, пуснете го.

Не превръщайте любовта си в мания. Нито в центъра на света. Да, и без тази любов животът ви има смисъл. Не идеализирайте и не драматизирайте излишно. Приемете нещата такива, каквито са. Наистина ли смятате, че любовта на живота ви би ви напуснала?

Хората не се променят, те само слагат или свалят своите маски.

Не разчитайте, че когато веднъж някой ви излъже и се извини, повече няма да се повтори. Хората не се променят. Това не е заложено в природата. Те просто се нагаждат към ситуацията, прикриват се, променят се, адаптират се – с други думи, слагат или свалят маските си. В същността си остават същите.

Децата невинаги са щастие.

Много хора ще ви кажат, че не знаят как са живели, преди да се появят децата им. И това вероятно действително е тяхната истина. Но това не е истината за всеки. Ако сте наясно, че децата не са само килим от рози, но също безсънни нощи, страхове, трудности, липса на свободно време, почти никакъв личен живот, значи сте готови.

Няма идеални семейства.

Дори да ви се струва така, повярвайте - няма идеални семейства. Във всяко семейство има и сълзи, спорове, обиди, разочарования, болки. Запомнете това следващия път, когато се подлъжете в социалните мрежи по някоя идилична снимка. И не се сравнявайте с другите.

Истински приятели няма.

Или ако има, са рядкост. Можете ли да се закълнете, че имате в живота си човек, който да пренебрегне себе си напълно заради вас? Който е готов да жертва своето щастие в името на вашето? Който поне малко да не злорадства, че нещастието е сполетяло вас, а не него? Ако имате такъв човек в живота си, пазете го като скъпоценност. Ако ли не, не го преживявайте тежко. „О, приятели мои! На света няма приятели!“ – е казал отдавна Аристотел.

Приятелите се познават в щастието, а не в нещастието.

Много е лесно да намерите рамо, на което да поплачете, когато сте нещастни. Много хора ще ви подадат ръка – особено ако става дума просто да ви изслушат. Пробвайте с успехите и щастието си. Колко хора са истински съпричастни на вашите успехи и от сърце се радват на вашето щастие? Без завист, без задни мисли и с открита душа?

Обичайте себе си и си простете.

За да бъдат щастливи хората около вас и за да се чувствате в хармония с близките си, трябва да обичате себе си. Не по егоистичен начин, а разумно, осъзнато и съзидателно. Обичайте себе си и се учете да си прощавате. Само така ще можете да продължите напред. Животът може да бъде прекрасен. Освободете се от страховете и предразсъдъците си и му се наслаждавайте тук и сега. Отпуснете я тази своя душа!

Цветелина Велчева ©