Ранните езици в Европа предлагат нова информация за един от най-големите миграционни преходи в историята и метеорологичната терминология.

От АЛИ ДЖОУНС

Старателните археологични проучвания са познат, често предизвикващ възхищение сред широката публика метод за разкриване на историята. Не толкова известно, но също толкова безценно е свързването на фрагменти от древни езици и анализирането на начина, по който те се изменят в продължение на хиляди години.

Специалистите по историческа лингвистика са реконструирали общия древен език, лежащ в основата на повечето езици, на които се говори днес в Европа и южната част на Азия. Корените на английския, немския, гръцкия, на хинди и урду — наред с други в семейството на индоевропейските езици — могат да се проследят до един-единствен говорим език, наричан протоиндоевропейски (ПИЕ).

Лингвистични вълни

Смята се, че на този език хората са говорили приблизително между 4500 и 2500 г. пр.н.е. От него обаче не са останали писмени следи.

Хората, които са говорили на този език, вероятно са обитавали областта, в която днес се намира източната част на Украйна. През вековете от тях са се откъсвали групи, които са мигрирали из целия континент, ето защо производните езици днес се разпростират от Ирландия до Индийския океан.

Този модел обаче включва едно съществено изключение — изчезнал днес клон на индоевропейското езиково семейство си проправя път на повече от 4000 км на изток от Европа, за да достигне до Таримския басейн в северозападен Китай.

Изясняването на това как и кога тези хора, известни като тохари (тохарийци), са се впуснали в тази одисея, е целта на финансиран от ЕС изследователски проект.

„Това ни дава удивителна представа за това колко далеч са могли да мигрират хората и на какви рискове и трудности всъщност са били готови да се изложат“, казва професор Михаел Пейрот от Центъра по лингвистика към Университета в Лайден, Нидерландия.

Пейрот е координатор на европейския проект, наречен TheTocharianTrek (Походът на тохарите), който трябва да приключи през декември 2023 г., след почти шест години работа.

Походът на тохарите

Изследването помага да се установи къде са се намирали тохарите в периода между 3500 г. пр.н.е., когато вероятно са напуснали древната си родина, и първата им писмена история от 400 г. от н.е.

Накратко проектът изготвя карта на миграционния им маршрут от родината на протоиндоевропейския език по целия път до Китай.

През целия път диалектът на протоиндоевропейски, говорен от тохарите, влиза в контакти с хора, говорещи на различни езици. Това повлиява и променя начина, по който говорят тохарите, докато накрая еволюира в записаните в писмени паметници езици.

Археологическите и генетични доказателства говорят, че първо тохарите са се придвижили до южен Сибир.

Пейрот и колегите му изследователи си поставят за цел да направят лингвистична оценка на този маршрут. Работата им разкрива, че действително някои от най-странните характеристики на езика се вписват много добре в езиците, на които се говори в южен Сибир.

„Езиците запазват ценна информация за праисторията си посредством ефектите от контактите между тях“, казва Пейрот. „Проследяването на ефекта от езиковите контакти, като например заимстваните думи, ни дава възможност да направим изводи за близостта на говорещите различните езици и в кой момент от времето се е осъществил контактът.“

Като пример за заимствана дума той цитира термина за меч в езиково разклонение, известно като „тохарски Б“: kertte е заимствано от karta на староирански.

Екипът от изследователи стига до заключението, че тохарите пристигат в Таримския басейн около 1000 г. пр.н.е., което е по-късно от предполаганото досега.

В резултат на това тяхното влияние в Таримския басейн се стеснява и на тохарите се приписва по-малка роля в праисторията на района, отколкото се е смятало традиционно.

Вместо това проектът установява по-силна роля на иранските езици и народи в района, особено на хотанския, родствения му тумшукски и нийския пракрит. Всички те оказват влияние върху тохарския.

Работата по проекта освен това установява кои езици първи са напуснали общността на протоиндоевропейския и кога.

Тъй като работата им навлиза във финалната фаза, изследователите приемат теорията, че тохарите напускат протоиндоевропейското семейство втори по ред и със сигурност доста време след анадолците — носители на група древни езици, на които се е говорело някога в земите на днешна Турция.

Терминология на времето

Освен че предоставя поглед върху взаимодействията и движението на хората, сравняването на речниковия състав на езици, произлизащи от протоиндоевропейския, дава представа за материалния свят и всекидневния живот по онова време.

Съществуват много изследвания за семейната и социална структура, за добитъка, който са отглеждали, и сечивата, с които хората са боравили в ежедневието.

Малко изследвания обаче разглеждат общите термини, които тези древни народи използвали, когато говорели за нещо, което е също толкова популярна тема на разговор днес: какво ще е времето всеки ден.

Д-р Юлия Щурм претърсва лексиката на древните езици, за да извлича всички думи, свързани с метеорологичното време и климата, като част от друг проект, финансиран от ЕС — IE CLIMATE — който тя ръководи.

„Важно е да имаме много гледни точки за начина, по който се отнасяме към климата и се чувстваме в света“, казва Щурм, която е постдокторант в Центъра „Корените на Европа“ към Университета в Копенхаген, Дания.

Този европейски проект трябва да завърши през октомври 2023 г., след две години работа.

Работата по него включва подробното изучаване на писмените свидетелства на над 10 индоевропейски езика, за да се намери например дума, която означава „облак“, и да се стигне до изводи и времеви рамки за това как един език влияе на друг.

Атлас на света

Крайната цел е да се създаде атлас, в който е показано къде и кога са използвани думите. Пълният атлас трябва да е на разположение в уебсайта на университета в края на 2023 г.

Докато археолозите изравят физически съществуващи предмети в исторически обекти, Щурм комбинира формалната лингвистика и филологията — изучаването на езика в писмени и устни исторически източници — за да „изравя“думи.

И в двата случая целта е да се направят изводи за материалния свят в далечното минало.

Провеждана успоредно с палеоклиматологията, която изучава климатичните условия в различни периоди от историята, работата на Щурм дава нови сведения за времето в миналото и отношенията на хората към него.

Постоянството на метафората е изненадващо: как хората олицетворяват природните стихии в естествения свят и как се отнасят към тях.

В гръцкия, латинския и ведическия санскрит например боговете се описват като носещи облаци, като се използва един и същ глагол, за да се опише как хората може да се загърнат в шал или наметало.

„Колкото повече информация имаме за географията и времето, толкова по-добре“, казва Щурм. „В свят, където климатът се променя толкова много и осъзнаваме ролята си в системата, погледът към миналото носи важна нова перспектива.“

Изследванията в тази статия са финансирани от ЕС чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) и действието „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК).

Повече информация

Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.