Драмите в романите на сестрите Бронте ми идваха в повече дори като тинейджърка. Признавам, че четенето на книгите им ми даваше необходимата глътка развлечение помежду задължителните четива за училище, но никога не успях да им стана истински фен. Толкова много и толкова негативни чуства на едно място съшити наедно с мърляви зимни английски пейзажи не ми звучаха много привлекателно. Не успях никога да се влюбя нито в мистър Рочестър (с подмолните му ходове да вкара в капана на любовта бедната гувернантка Джейн Еър, която и без това не можеше да диша без него още от мига на запознанството им и седя през половината роман в обожателно наблюдение до краката му), нито в Хийтклиф, когото считах за нередовен по начало, но след като изрови от гроба тялото на любимата си природена сестра Кати, за да я убеждава в любовта си, направо го задрасках от списъка на хората, за които изобщо искам да мисля някога.

Така се случи обаче, че през ранното лято на тази година имах път към Бронте Кънтри- Страната на Бронте. Така наричат баирите на запад от Брадфорд, част от „Гръбнака на Англия“ (еквивалент на Балкана) – ниската планинска верига Пенайнз в западен Йоркшир. Сгушено между брулените хълмове се намира градчето Хауърт.

На върха на най-високата му точка се намира дома на енорийския свещеник. Къщата е голяма и изразява уважението на хората към духовния водач на градчето. През 1820 тук пристигат семейство Бронте с шесте си деца, защото бащата Патрик е назначен за свещеник в прилежащата църква. Ако искате да знаете повече за всичко, свързано с мястото и семейството- погледнете тук.

Голямата градина пред къщата завършва с гробището на градчето и църквата под него. Сега е много добре оформенa като малък парк.







Дворът зад къщата е бил зеленчукова градина, а сега е място за почивка и размисъл на посетителите със статуя на трите сестри – Шарлът, Емили и Ан.



Целият живот на това семейство е белязан с трудности. Майката Мария е била бременна почти през цялото време на брака си до смъртта си едва година след пристигането на Бронте в Хауърт. Като свещеник с много задължения и викториански мъж, Патрик не е в състояние да се грижи сам за шест малки деца. На помощ се притича сестрата на Мария -Елизабет. Тя е неомъжена, без деца и идва от Южна Англия, а това е като различен свят за Йоркшир по това време. Нейният манталитет, интелигентност и свобода на разбиранията оказват огромно виляние върху сестрите Бронте. Бащата Патрик се занимавал предимно с възпитанието и образованието на единствения си син Брануел с ясната надежда той да го замести един ден на свещеническия пост. Дъщерите на свещеник от онова време имали трудната съдба да бъдат твърде образовани и от по-горна класа, за да са съпруги на обикновени работници или фермери, но твърде бедни за съпруги на благородници. За това най-честата им участ била да се омъжат за свещеници, викари или учители, или да останат стари моми с професия – учителки или гувернантки. Бронте имат цели пет дъщери и Патрик от рано осъзнава, че единствения им шанс е да са добре образовани, за да могат да си намерят платена работа и да се издържат сами в случай, че не си намерят съпрузи.