Представете си, че виждате трамвай, чийто механизъм за управление се поврежда в движение и той се е насочил с висока скорост по нанадолнище към петима души, които са в капан, ако не спре. Застаналите сте на тесен пешеходен мост, редом до голям мъж. Ако бутнете мъжа на релсите, трамваят ще го блъсне и... ще забави движение преди да е ударил и убил петимата. Мъжът ще умре, но петимата други ще бъдат спасени. Бихте ли го направили? Бихте ли пожертвали мъжа, ако със сигурност щяхте да ги спасите? 

Според ново изследване, проведено сред 2400 души от Джим Еверет - докторант на Оксфордския университет, Моли Крокет - доцент в университета и Дейвид Пизаро от университета "Корнел", начинът по който ще отговорите на "дилемата с трамвая" има голямо въздействие върху това доколко хората ви имат доверие и ви харесват, в случай че те чуят какво решавате. 

Да разгледаме опциите

Ако решите да спасите живота на петимата, но да навредите или да убиете човека до вас, вие ще вземете морално решение в съответствие с етичните теории на консеквенциализма. Консеквенциалистите вярват, че трябва винаги да се стремим да увеличаваме възможно най-доброто за възможно най-голям брой хора, дори ако това означава да навредим на малка част от тях - например като раним един, или дори като го убием, за да спасим петимата. 

От друга страна, може да кажете "Не"  и да решите да не пожертвате човека, защото според вас това е лошо и не сте способни на убийство, въпреки че със сигурност ще спасите петима, а може би между тях ще има млади хора, майки... В този случай ще вземете морално решение в синхрон с деонотогическите етични теории, които се фокусират върху морални правила, права и задължения. Житейски постулати като "Не убивай" и "Отнасяй се с другите така, както би искал да се отнасят с теб" пасват идеално в тази категория. 

Да се върнем на дилемата. Кое избирате? 

Статистически, повече хора смятат, че е погрешно да бутнеш мъжа под релсите, за да спасиш петима. От една страна, това има логика - потръпваме от ужас при мисълта, че някой би бутнал нас. Ужасяваме се, че това може да бъде приятел, познат с консеквенционалистко мислене.