Куражът е да знаеш, че си победен, и въпреки това да продължиш.

Сузана Медоус

Откъс от „Не се предавайте!”, Сузана Медоус

Науката за нашите черва

Повишена чревна пропускливост и възпаление

Едно от нещата, които не знаем за нашето тяло, е, че съществува връзка между червата и възпалителните процеси. За тази връзка сме наясно от известно време. Д-р Каан ни разказа – между другото, докато водеше сериозни разговори за Батман с Шепърд („Щом Батман не може да лети, тогава защо му е наметалото?“) – за свой колега, д-р Хозе Шер, който изследва как си взаимодействат чер­вата и възпалението.

Обадих се на д-р Шер, началник на Клиниката по ревматология към Нюйоркската специализирана болница за ставни заболявания, и той набързо ми изреди четири различни вида артрит, свързани с възпалителни процеси в червата. Един от тях е причинен от цьолиа­кия, или с други думи непоносимост към глутен. Каза също така, че наблюдавал състоянието на някои от пациентите с автоимунен артрит да се подобрява, след като премахнали глутена от храната им.

Кръвният тест за цьолиакия на Шепърд, който бяхме правили по-рано, беше негативен. Дали обаче беше възможно той все още да е чувствителен към глутен – нещо подобно на цьолиакия – и това да предизвиква същия възпалителен процес? Едно ограничено изследва­не от 2006 г., публикувано в сп. Gut (вероятно сте абонирани за него), подсказва възможен положителен отговор. Изследователите откриват значително повишени нива на антителата – протеини, произвеждани от имунната система, за да атакуват нашествениците – в храносмила­телната система на страдащи от ревматоиден артрит, но не и в кръвта им. (Ревматоидният артрит не е ЮИА, но си приличат.) Тези антитела атакуват различни храни. Изследването не само показваше, че мно­го от пациентите с артрит имат някаква степен на непоносимост към определени храни, но и че този проблем не се проявява задължително при кръвния тест.

Значи в края на краищата излиза, че пропускливото черво не е единствено предположения и догадки. „Много лекари и пациенти може би си мислят, че пропускливото черво е някаква ексцентрич­на алтернативна концепция – казва д-р Санфърд Нюмарк, професор в Клиниката по педиатрията към Калифорнийския университет, Сан Франциско, и медицински директор на клиниката на Центъра за инте­гративна медицина „Ошър“ при Калифорнийския университет. – Точ­ното наименование е „повишена чревна пропускливост“ и това е кате­горичен научен факт.“

Изглежда, припознаването на пропускливото черво от последо­вателите на алтернативната медицина е опетнило неговата репутация също както имиджът на рок звездите страда, когато феновете им не са на ниво.

На свой ред алтернативните лечебни средства също имат репута­цията, че само претендират да са ефикасни, без това да е доказано, а също и че причиняват неблагоприятни последици в някои от случаите. При хиропрактичните манипулации може да се разкъса артерия; игли­те за акупунктура водят до сериозни инфекции и се случва да прони­жат и органи; установено е, че високите дози витамини могат да при­чинят рак, както пише д-р Пол Офит във Вярвате ли в магии?.

Докато пропускливото черво е реален факт, все още няма доказа­телства, че то причинява автоимунни състояния, включително ЮИА, пропускайки в организма нежелани протеини и бактерии. Някои учени обаче имат известни основания да смятат, че едното е свързано с дру­гото. Най-малкото защото пропускливото черво е характерен елемент от много автоимунни заболявания.

Едно от главните основания е формулирано през 2000 г., кога­то д-р Алесио Фасано, директор на Центъра за изследване и лечение на цьолиакия при Главната болница на Масачузетс и гастроентеро­лог, установи как може да бъде променена чревната пропускливост. Той и неговият екип изследователи откриват, че при отделянето на определен човешки протеин обикновено здравите клетъчни връзки на чревните стени се нарушават. Този протеин, който учените наричат зонулин, служи като ключ от портите на укрепен средновековен град.

Gallery