Има съвсем основателна причина за подобно нещо: способността на чревните стени да променят своята пропускливост ни предпазва от нежелани бактерии.
Ето как работи системата. В резултат на еволюцията си човешкият организъм държи бактериите далече от тънкото черво, защото, ако попаднат там, те ще ни крадат храната. Д-р Фасано, който е и гостуващ професор по педиатрия в Медицинското училище в Харвард, обяснява: „Ние си имаме уговорка с нашите бактерии: може да останете в тялото ми, но ще стоите най-накрая на дебелото черво. Дотогава ще съм усвоил всички полезни за усвояване вещества. Така за вас остава онова, което за мен е неизползваемо“. Той говори за фибрите, за които нашите бактерии, изглежда, направо си умират. „В замяна на това, че ви давам подслон – продължава разговора си с бактериите д-р Фасано, – вие ще ми осигурите нещо от вашата прехрана, което да ми е полезно.“ (Така в действителност печелим повече от първоначално сключената сделка.)
Въпреки сключения с бактериите пакт – получавате вечеря, ако стоите в дебелото черво – ние сме развили множество защитни средства, като стомашната киселина и жлъчката например, за да ги убием, ако проникнат в тънкото черво или стомаха и започнат да крадат ценни залци, от които иначе бихме се възползвали. В случай че някоя по-издръжлива бактерия оцелее след изпитанието със стомашна киселина и жлъчка, „ние имаме още един последен шанс да се отървем от нея“, казва д-р Фасано: това е отделянето на протеина зонулин, който увеличава разстоянието между клетките на чревната лигавица. Тогава водата вече може да проникне в тънкото черво и да отмие бактериите оттам, където не им е мястото. „Все едно отивате до тоалетната и после пускате водата“, обяснява д-р Фасано. Същата тая верижна реакция ни предпазва и от вредни инфекции. Нашият зонулин пропуска водата в червата ни, за да отмие нашествениците, което на популярен език се казва диария.
