Да имаш куража да продължиш, когато вече си обречен – разказ на журналистката Сузана Медоус

12 юни 2018 г., 08:44
646

Истински истории на хора, които са се сблъскали със страшни диагнози, но не са се предали и са успели да намерят лек, описва журналистката Сузана Медоус в книгата си „Не се предавайте!” (ИК „Сиела”).

Как опасността за здравето на нашите близки може да промени живота ни изцяло? Колко тънка е границата между разума и желанието да надвием действителността на всяка цена? Защо не бива да се отказваме, дори когато всички смятат, че е невъзможно да победим? Журналистката с дългогодишна практика Сузана Медоус отговаря на тези и редица други въпроси в хитовата си книга „Не се предавайте!”.

На страниците на международния бестселър авторката разказва личната история на болния си син, за да вдъхне кураж и да покаже, че невинаги краят е толкова очевиден, колкото изглежда. Напротив! Освен примера в собственото си семейство, Медоус добавя и историите на други, диагностицирани като нелечимо болни хора, които не сломяват дух и търсят всевъзможни начини да преодолеят заболяванията си. Това им непримиримо желание и готовността да направят и невъзможното, за да помогнат на обичните си хора, биват възнаградени.

Не се предавайте!” е книга за всеки, който има нужда да си върне вярата и да намери сили да продължи напред.

Сузана Медоус е журналист и автор на хитовата книга „Не се предавайте!”. Първата й работа, свързана с писане, е като колумнист в ежедневника на Hilton Head Island в Южна Каролина, където пише материали за изкуство и забавления. След като се премества в Ню Йорк започва да пише статии за козметика за сп. GQ, а впоследствие работи и за Newsweek Magazine. Именно там израства в кариерата си на журналист, отразявайки най-разнообразни теми – от атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., през урагана Катрина до материали за Хилъри Клинтън и Серина Уилямс. През 2004 г. отразява кампанията за президент на САЩ, като е сред избраните журналисти в самолета на държавния секретар на САЩ във втората администрация на президента Барак Обама Джон Кери, а след това работи и по статии на политическа тематика в Newsweek.com. С дългогодишния си опит като ревюиращ книги за New York Times, през 2010 Медоус стартира рубрика за изкуства. Именно там публикува през 2013 г. авторския материал „The Boy With a Thorn in His Joints”, посветен на сина й. Тази статия я подтиква да опише случилото се подробно в книга, където да разкаже и други подобни истории. Така се ражда бестселърът „Не се предавайте!”.

В предговора на книгата си Медоус обобщава: „Аз съм човек, който вярва в науката; който е убеден, че децата трябва да се ваксинират; който разчита – и зависи – от грижата на спо­собни лекари. Но в моята книга става дума за практики, за които няма научни доказателства. В известен смисъл това е книга за непознатото и за упорството. Това е книга за моментите, в които скокът в неизвест­ността е единственото, което ти остава. Тя е за хората, които просто отказват да се предадат. В нея има лични истории как се отразява по­редицата проба–грешка върху техните семейства – за конфликтите, объркването, персоналното свръхнапрежение, за страховете, но и за надеждата.

Преводът на „Не се предавайте!” от английски език е на Анелия Янева-Кулекова. Оформлението на корицата е на Фиделия Косева.

Куражът е да знаеш, че си победен, и въпреки това да продължиш.

Сузана Медоус

Откъс от „Не се предавайте!”, Сузана Медоус

Науката за нашите черва

Повишена чревна пропускливост и възпаление

Едно от нещата, които не знаем за нашето тяло, е, че съществува връзка между червата и възпалителните процеси. За тази връзка сме наясно от известно време. Д-р Каан ни разказа – между другото, докато водеше сериозни разговори за Батман с Шепърд („Щом Батман не може да лети, тогава защо му е наметалото?“) – за свой колега, д-р Хозе Шер, който изследва как си взаимодействат чер­вата и възпалението.

Обадих се на д-р Шер, началник на Клиниката по ревматология към Нюйоркската специализирана болница за ставни заболявания, и той набързо ми изреди четири различни вида артрит, свързани с възпалителни процеси в червата. Един от тях е причинен от цьолиа­кия, или с други думи непоносимост към глутен. Каза също така, че наблюдавал състоянието на някои от пациентите с автоимунен артрит да се подобрява, след като премахнали глутена от храната им.

Кръвният тест за цьолиакия на Шепърд, който бяхме правили по-рано, беше негативен. Дали обаче беше възможно той все още да е чувствителен към глутен – нещо подобно на цьолиакия – и това да предизвиква същия възпалителен процес? Едно ограничено изследва­не от 2006 г., публикувано в сп. Gut (вероятно сте абонирани за него), подсказва възможен положителен отговор. Изследователите откриват значително повишени нива на антителата – протеини, произвеждани от имунната система, за да атакуват нашествениците – в храносмила­телната система на страдащи от ревматоиден артрит, но не и в кръвта им. (Ревматоидният артрит не е ЮИА, но си приличат.) Тези антитела атакуват различни храни. Изследването не само показваше, че мно­го от пациентите с артрит имат някаква степен на непоносимост към определени храни, но и че този проблем не се проявява задължително при кръвния тест.

Значи в края на краищата излиза, че пропускливото черво не е единствено предположения и догадки. „Много лекари и пациенти може би си мислят, че пропускливото черво е някаква ексцентрич­на алтернативна концепция – казва д-р Санфърд Нюмарк, професор в Клиниката по педиатрията към Калифорнийския университет, Сан Франциско, и медицински директор на клиниката на Центъра за инте­гративна медицина „Ошър“ при Калифорнийския университет. – Точ­ното наименование е „повишена чревна пропускливост“ и това е кате­горичен научен факт.“

Изглежда, припознаването на пропускливото черво от последо­вателите на алтернативната медицина е опетнило неговата репутация също както имиджът на рок звездите страда, когато феновете им не са на ниво.

На свой ред алтернативните лечебни средства също имат репута­цията, че само претендират да са ефикасни, без това да е доказано, а също и че причиняват неблагоприятни последици в някои от случаите. При хиропрактичните манипулации може да се разкъса артерия; игли­те за акупунктура водят до сериозни инфекции и се случва да прони­жат и органи; установено е, че високите дози витамини могат да при­чинят рак, както пише д-р Пол Офит във Вярвате ли в магии?.

Докато пропускливото черво е реален факт, все още няма доказа­телства, че то причинява автоимунни състояния, включително ЮИА, пропускайки в организма нежелани протеини и бактерии. Някои учени обаче имат известни основания да смятат, че едното е свързано с дру­гото. Най-малкото защото пропускливото черво е характерен елемент от много автоимунни заболявания.

Едно от главните основания е формулирано през 2000 г., кога­то д-р Алесио Фасано, директор на Центъра за изследване и лечение на цьолиакия при Главната болница на Масачузетс и гастроентеро­лог, установи как може да бъде променена чревната пропускливост. Той и неговият екип изследователи откриват, че при отделянето на определен човешки протеин обикновено здравите клетъчни връзки на чревните стени се нарушават. Този протеин, който учените наричат зонулин, служи като ключ от портите на укрепен средновековен град.

Има съвсем основателна причина за подобно нещо: способността на чревните стени да променят своята пропускливост ни предпазва от нежелани бактерии.

Ето как работи системата. В резултат на еволюцията си човешкият организъм държи бактериите далече от тънкото черво, защото, ако по­паднат там, те ще ни крадат храната. Д-р Фасано, който е и гостуващ професор по педиатрия в Медицинското училище в Харвард, обяснява: „Ние си имаме уговорка с нашите бактерии: може да останете в тялото ми, но ще стоите най-накрая на дебелото черво. Дотогава ще съм ус­воил всички полезни за усвояване вещества. Така за вас остава онова, което за мен е неизползваемо“. Той говори за фибрите, за които нашите бактерии, изглежда, направо си умират. „В замяна на това, че ви давам подслон – продължава разговора си с бактериите д-р Фасано, – вие ще ми осигурите нещо от вашата прехрана, което да ми е полезно.“ (Така в действителност печелим повече от първоначално сключената сделка.)

Въпреки сключения с бактериите пакт – получавате вечеря, ако стоите в дебелото черво – ние сме развили множество защитни сред­ства, като стомашната киселина и жлъчката например, за да ги уби­ем, ако проникнат в тънкото черво или стомаха и започнат да крадат ценни залци, от които иначе бихме се възползвали. В случай че някоя по-издръжлива бактерия оцелее след изпитанието със стомашна кисе­лина и жлъчка, „ние имаме още един последен шанс да се отървем от нея“, казва д-р Фасано: това е отделянето на протеина зонулин, който увеличава разстоянието между клетките на чревната лигавица. Тогава водата вече може да проникне в тънкото черво и да отмие бактерии­те оттам, където не им е мястото. „Все едно отивате до тоалетната и после пускате водата“, обяснява д-р Фасано. Същата тая верижна ре­акция ни предпазва и от вредни инфекции. Нашият зонулин пропуска водата в червата ни, за да отмие нашествениците, което на популярен език се казва диария.

Ключови думи:
Коментари