Легендите разказват, че Александър Македонски и Наполеон знаели имената на всичките си войници. А вие срещате познат на улицата, но не можете да се сетите как се казва, нито откъде го познавате.

Някои хора, отдавна завършили училище, помнят всички дати от уроците по история. Други не могат да запомнят дори рождените дни на най-близките си.

На какво дължим тази несправедливост? Известно е, че има различни типове памет и единици са тези, при които те са еднакво добре развити.

Работна памет. Както компютрите, така и човешкият мозък има оперативна памет, необходима за изпълнението на повечето задачи – писане, четене, смятане наум. Учени от Университета на Уисконсин в Медисън и института „Макс Планк” в Лайпциг откриват изненадваща връзка между капацитета на работната памет и тенденцията да се разсейваме по време на рутинна задача.

Разсеяните хора имат по-добра работна памет: когато са ангажирани с лесна задача, те използват „излишната” част от капацитета й, за да мислят за странични неща, обяснява ръководителят на изследването Дейвид Левинсън. Понякога наричаме работната памет „краткосрочна”, но това обозначава само един от аспектите й. Всеки, който си е повтарял телефонен номер, преди да го запише, го знае от опит. В краткосрочната памет информацията не се задържа повече от 20 секунди, ако не полагаме усилия да я съхраним.

Дългосрочна памет – попадне ли в нея, знанието е относително трайно. Тя включва два елемента. Това, което знаем, без да се замисляме, като карането на колело и връзването на обувките, е кодирано в процедурната памет. Когато казваме, че някой помни добре, обикновено имаме предвид, че той има добра декларативна памет – тя съхранява нещата, които можем съзнателно да си припомним – факти и случки. Все още не е напълно ясна причината за нормалните вариации в ефективността й. Няколко изследвания показват, че