Аз помня, ти – не

14 септември 2017 г., 18:00
1156

Декларативната памет съхранява нещата, които можем съзнателно да си припомним, или да забравим – факти и случки.  Снимка: Shutterstock

Легендите разказват, че Александър Македонски и Наполеон знаели имената на всичките си войници. А вие срещате познат на улицата, но не можете да се сетите как се казва, нито откъде го познавате.

Някои хора, отдавна завършили училище, помнят всички дати от уроците по история. Други не могат да запомнят дори рождените дни на най-близките си.

На какво дължим тази несправедливост? Известно е, че има различни типове памет и единици са тези, при които те са еднакво добре развити.

Работна памет. Както компютрите, така и човешкият мозък има оперативна памет, необходима за изпълнението на повечето задачи – писане, четене, смятане наум. Учени от Университета на Уисконсин в Медисън и института „Макс Планк” в Лайпциг откриват изненадваща връзка между капацитета на работната памет и тенденцията да се разсейваме по време на рутинна задача.

Разсеяните хора имат по-добра работна памет: когато са ангажирани с лесна задача, те използват „излишната” част от капацитета й, за да мислят за странични неща, обяснява ръководителят на изследването Дейвид Левинсън. Понякога наричаме работната памет „краткосрочна”, но това обозначава само един от аспектите й. Всеки, който си е повтарял телефонен номер, преди да го запише, го знае от опит. В краткосрочната памет информацията не се задържа повече от 20 секунди, ако не полагаме усилия да я съхраним.

Дългосрочна памет – попадне ли в нея, знанието е относително трайно. Тя включва два елемента. Това, което знаем, без да се замисляме, като карането на колело и връзването на обувките, е кодирано в процедурната памет. Когато казваме, че някой помни добре, обикновено имаме предвид, че той има добра декларативна памет – тя съхранява нещата, които можем съзнателно да си припомним – факти и случки. Все още не е напълно ясна причината за нормалните вариации в ефективността й. Няколко изследвания показват, че

музикантите помнят повече – не само мелодии, но и думи, и образи. Богинята на паметта Мнемозина, майката на музите според гръцката митология, като че ли обича повече една от дъщерите си. В продължение на 25 години учените откриват връзки между музикалното образование и редица способности – четене, запаметяване на думи и текстове на песни. През 1998 г. клиничният невропсихолог Агнес Чан от Хонконгския университет и колегите й откриват, че възрастни и деца, които систематично са изучавали музика в продължение на няколко години, помнят по-добре думи, но не и образи. Няколко години по-късно екип, ръководен от д-р Лорна Якобсон от Университета на Манитоба в Уинипег, Канада, изследва 36 студенти. 15 от тях са преминали повече от десетгодишно обучение по пиано, докато останалите са се занимавали с музика по-малко от година. Студентите трябвало да запомнят първо списъци с думи, после образи. И в двата случая стратегиите на музикантите се оказват по-ефективни. Те били по-склонни да групират думите в сходни категории и по-малко склонни да вербализират картините. Вероятно причината е, че паметта им е тренирана с хиляди ноти в сложни връзки помежду си.

Генетичните изследвания на паметта са едва в началната си фаза. Едно от тях разкрива, че ген, наречен KIBRA, е свързан със степента на запаметяване и припомняне на информация. Учени от Института за транслационна геномика и Цюрихския университет събират ДНК проби от 1000 души на различна възраст и измерват ефективността на паметта им със стандартизирани тестове. Резултатите показват ясно съответствие между представянето на тестовете и вариациите в този ген. Нещо повече, неврологичните мозъчни изследвания демонстрират, че хората с „неблагоприятната” версия на гена натоварват мозъка си повече, за да запомнят същото количество информация, съобщава проф. Доминик дьо Кервен от Цюрихския университет.

Принципът на Мечо Пух: колкото повече запомняш, толкова повече ще помниш. Въпреки генетичните причини, много от които още не са известни, паметта може да се подобри значително с помощта на тренировки. Понякога резултатите от тях са видими и на физическо ниво. Лондонските таксиметрови шофьори преминават няколко години обучение, докато не запаметят имената и разположението на всички улици в мегаполиса заедно с най-кратките маршрути. Изследване, проведено през 2000 г. от д-р Елинор Магуайър, показва, че при тях хипокампусът – основният център на паметта в мозъка – е по-голям, отколкото при останалите изследвани. Буквално доказателство, че тренирането развива не само мускулите.

Техники за ефективно запаметяване. Психологът Дейвид Хотерсол посочва, че принципите в основата на т.нар. мнемонични техники са повторението и създаването на подходящи асоциации. Казват, че римският оратор Цицерон никога не записвал речите си. Докато ги подготвял, той се разхождал из обширния си дом. Когато му хрумнела важна идея, запомнял съответното кътче от къщата. После било достатъчно мислено да възстанови разходката си. Хотерсол описва подобна техника:

Десет места, през които минаваме на път към дома (например улицата, сградата, входът, стълбището, асансьорът, коридорът, спалнята), се използват за създаване на визуални асоциации. Вместо да правим списък за пазар, си представяме доматите, пръснати по тротоара, млякото пред входната врата, хляба в коридора и т.н. Звучи налудничаво, но работи. Доскоро психолозите дори бяха убедени, че колкото по-абсурден е образът, толкова по-добре се помни. Новите имена се запомнят по-добре, когато си ги представим изписани в някакъв цвят и шрифт – например върху гардероба.

Римата и ритъмът силно подпомагат запаметяването на словесна информация. Затова и текстовете на песни се помнят сравнително лесно. Търговците и авторите на реклами отдавна ползват този факт. Когато става дума за запаметяване на дълъг логически свързан текст, например когато учим за изпит, е важно да се създават „словесни опори” за всяка тематична част от текста – точки, подзаглавия и т.н. Номерираните списъци също подпомагат запомнянето. По-лесно изброяваме отделните сетива, когато първо си припомним, че са пет. Изследване, проведено сред студенти, доказва, че един текст, прочетен два пъти и преразказан веднъж, се помни значително по-добре от същия текст, прочетен четири пъти.

И да напомним: справките в Google не помагат за подобряване на паметта.

От архива на "Обекти"

 

 

 

Ключови думи:
Коментари