„Търпи, бабо, за хубост!“ Този израз може да се перифразира на „Търпи, дядо, за хубост“, щом става дума за господата от Средновековието, които се издокарвали с модните по онова време тесни островърхи чепици. Това са доказали британски археолози, проучили скелети от четири гробища в Кембридж.

Днес предимно жените са готови да жертват здравето и удобството си в името на модата. При тях деформацията на ставата на големия пръст, т.нар. Hallux valgus, най-често е следствие от дългогодишно носене на обувки с остър връх. Hallux valgus баче не е ново заболяване; още през ХIV и XV век привържениците на модата страдали от него, както доказва едно британско изследване, публикувано в Интернешънъл Джърнъл ъф Палеопатолъджи.  За целта британските археолози проучили скелети от четири различни гробища в и около Кембридж, изровени с течение на вековете. Въпросните гробища били от периода между XI и XV век – три от тях били в градската зона, а четвъртото извън града.

Според археолозите през XIII век Кембридж наброявал около 3500 жители. Градът се прехранвал от селско стопанство и търговия по поречието на р. Кам. Едва към края на века основаният още през 1210 г. град започнал да играе важна роля. За благоденствието му допринесли и многобройните манастири наоколо.

Това благоденствие се отразило и по отношение на облеклото и носенето на т.нар. crackowes – странни обувки или меки ботуши с много дълги остри носове, нерядко без подметка. За да установят дали тези чепици имали същите последствия като техните днешни подобия, учените  изследвали общо 177 скелета за белези на Hallux valgus и следи от костни фрактури с предположението, че деформацията на ставата на големия пръст и тогава, както и днес влошава баланса и води до падания.

И наистина, 18 процента от скелетите носели белези на Hallux valgus, като при това били много по-чести през XIV и XV век, отколкото по-рано, което съвпадало недвусмислено с нахлуването на новата мода. От тази деформация били засегнати предимно градските жители. Археолозите се натъкнали на нея най-вече в гробището на монасите августинци, където наред с членове на този богат орден били погребани и граждани, правили големи дарения на манастира. Но очевидно и самите монаси ставали жертва на модата, защото процентът на засегнатите от Hallux в това гробище надхвърлял 44.  

В болницата „Св. Йоан Богослов“, която обслужвала по-бедната част от населението, този процент бил по-нисък – 32 за мъжете и 11 за жените. Но в тази болница не живеели само бедняци, а и по-състоятелни старци, откупили си правото на местоживеене с дарения. В третото градско гробище, където погребаните градски и селски жители били смесени, открили само 14 процента случаи на Hallux при мъжете и 13 на сто при жените. Това гробище обаче било закрито през 1365 г., затова обхващало само началото на модата на островръхите обувки. В по-старото селско гробище на Чърч Енд имало един-единствен случай – жена, при която причините за Hallux вероятно били други.

 

Налага се изводът, че през Средновековието от модата при обувките са страдали далеч повече мъже, отколкото жени. И болките в краката били само малкият дявол. От изследването за костни фрактури се оказало, че вероятността за причинено от падане счупване била много по-висока при скелетите с белези на Hallux – във всеки случай при по-възрастните засегнати.

Увлечението на монасите по модата е описано много сполучливо от техния съвременник, поета Джофри Чосър, в произведението му „Кентърбърийски разкази“:

Ръкавите му бяха с ценна кожа

обточени отвред. Като велможа

си носеше качулката, която

забождаше с игла от чисто злато,

изваяна като любовен бант.

Плешив бе като тиква този франт,

лицето му от мас лъщеше цяло,

а имаше и доста тлъсто тяло,

очите му горяха с плам горещ,

главата му димеше като пещ.

С ботуши скъпи и със хубав ат,

той беше истински добър прелат.

(Превод Александър Шурбанов)

Учените подчертават, че находките им по-скоро подценяват последствията от тази мода при обувките, тъй като са могли да изследват само скелетите, а по-леките случаи на Hallux не оставят следи по костите. Следователно би могло да се допусне, че през XIV и  XV век много по-голям брой мъже са страдали от тази деформация, която днес засяга главно жените.