- А какво се случва със спомена за реално случилото се събитие?
- Не заличаваме паметта за миналото, тя си остава, но вече няма толкова силно влияние да контролира живота ни, тъй като новата памет, която създаваме, ни е по-полезна, дава ни това, което би трябвало да сме получили в миналото.
- За колко време вашите методи дават реални резултати?
- С някои хора са достатъчни и един-два пъти, други се нуждаят от месеци или дори години. Не го смятам за лечебен процес, а по-скоро за постоянно еволюиране към превръщането ни в цялостни същества. Истината е, че това всъщност продължава цял живот.
- Имат ли нужда от подобна еволюция хората, които се смятат за щастливи?
- Никога не би ми хрумнало да кажа на някой щастлив човек, че има нужда от нещо. Ако хората са щастливи, аз съм щастлив за тях. Не правя съждения от сорта на „да, ама те не са истински щастливи“. Работя единствено с хора, които имат силен интерес и действително го желаят.
- Смятате ли, че и хора със сериозни травми могат да ги преодолеят с терапия? Например такива, останали без родители в детството си.
- Има хора, които го постигат, естествено. Някои са родени със силата да преодоляват трудностите, но мнозина са съсипани от травмите и живеят в отчаяние и депресия. Не твърдя, че са много често срещани, но има истински герои, които въпреки всички спънки и трудности откриват начин да продължат напред. Затова чрез нашата терапия създаваме нови символични спомени на базата на идеалната ситуация, която би трябвало да се е случила в детството, а не е. Мозъкът приема новия „спомен“ за реалност, все едно действително е част от миналото, и човек започва да вижда света по напълно нов начин. Невероятно е да видиш хора със силно наранено детство, заради което са страдали, да започнат да живеят щастливо. Но най-прекрасното е, че това изцеление не се дължи на терапевта, той единствено дирижира този ритуал. Терапевтът не дава изцелението, той никога не е отговорът, просто създава подходящата обстановка, в която човек сам да открие отговорите.
