Когато човек е млад и има цялото време на света пред себе си, и има всичките мечти в сърцето си, и все още е идеалист, ветреник, наивник до безразсъдство, тогава е лесно да повярва, че да се бориш за нечия обич, си струва. Че това е романтично, рицарско, героично дори. Че всяко изпитание за любовта я прави по-силна.
По филмите също ни учат, че не трябва да се отказваме от любовта си и да я преследваме на всяка цена.
Само че къде е здравословната граница и кога се превръщаме в обикновени „стокъри“?
Истината е, че когато е любов, няма нужда да се бориш за нея. Какво има да доказваш? Любовта се ражда спонтанно и зароди ли се веднъж, не може да си отиде току-така. Как избледнява обич? Времето не може да я заличи, а само да увеличи пламъка й.
Много често жените, които преследват любовта на един мъж, мислят, че не заслужават нищо по-добро, че това е най-голямото щастие, което животът ще им предостави някога, и изпуснат ли го сега, ще бъдат завинаги нещастни.
Не можете да накарате някого да ви обича насила, но можете да се превърнете в човек, който обича себе си, за да го обикнат и другите. Не правете компромиси със себе си и не се подценявайте. Можете да контролирате собствените си действия, ако не чуждите. Не си затваряйте очите, когато усещате, че нещо не е наред, че не можете да се отпуснете, че си мерите всяка приказка.
С правилния човек няма нужда да доказвате нищо. Можете да си говорите за всичко, няма да се срамувате от себе си, няма да обмисляте всяка дума, няма да се чудите какво ли му се върти из главата, няма да ви стряска с реакциите си, няма да изпитвате страх.
Няма значение, че сте били наранявани и разочаровани. Оставете миналото зад гърба си. Не се обръщайте назад към моменти от живота, които ви карат да се чувствате зле. Повтаряйте си, че заслужавате да бъдете щастливи и ще бъдете щастливи.
С правилния човек просто ще обичате и ще бъдете обичани.
