„Не е ваша работа да ме харесвате. Моя е.” - Байрън Кейти
„Аз съм ниска и набита. Носът ми е като на прасе. Бедрата ми се допират от вътрешната страна, когато вървя. Венците ми се виждат прекалено много, когато говоря. Трябва да променя външния си вид. Може би тогава ще ме харесате.
Вманиачавам се. Анализирам прекалено. Предъвквам неща, от които трябва да се освободя. Не мога просто да се пусна по течението. Трябва да се науча да съм по-спокойна. Може би тогава ще ме харесате.
Стеснителна съм. Напрегната съм. Имам нужда непрекъснато да ме уверявят, че всичко е наред. Прекалено често искам съвети. Търся валидация като патерица. Трябва да бъда по-самоуверена. Може би тогава ще ме харесате.”
Ден след ден кроях планове - така прекарах живота си. Не можех да харесам себе си, затова се надявах другите да го направят вместо мен.
Това пише Лори Дешен от сайта tinybuddha.com, споделяйки как е успяла да се пребори с болезнената нужда от одобрение.
Ако можеше само да ми кажете, че съм окей. Ако можеше само да потвърдите, че не е нужно да се променям. Ако можеше само да дадете разрешение да бъда себе си. Може би тогава бих харесала себе си.
Ето какво доведе до десетилетие самоизмъчване.
Наранявах се, за да почувствам облекчение и да дам физически израз на болката, която се опасявах, че никой не може да види.
Тъпчех се с храна до пръсване, после се криех, за да я повърна, до 13 пъти на ден.
Свивах се в леглото и плачех с часове, надявайки се, че сълзите ще изтрият най-отблъскващитие ми черти.
>>
Помня, че веднъж, когато бях в център за лечение на булимия, един арт терапевт ме накара да си направя автопортрет.
Нарисувах торба с повръщано - и себе си, свита в средата. Така се виждах.
Знам защо съм се превърнала в тази нуждаеща се, несигурна личност. Мога да проследя моментите, които малко по малко сринаха самочувствието ми и ме накараха да се съмнявам в стойността си.
Но не е толкова от значение как съм се научила да се чувствам така дребна и незначителна. Това, което има значение, е как се научех да укротявам страховете, които ме държаха в плен.
Обърнете внимание, че написах „укротявам”, а не „разрушавам”. За някои от нас страховете и мисленето, основано на тях, никога няма напълно да изчезнат.
Никога не съм гледала на себе си като на портрет „преди” и „сега”, защото никога не съм го чувствала черно-бяло. Нямаше определена повратна точка, в която животът ми да мине от болезнен мрак към светлина.
Беше по-скоро бавен, но сигурен процес на почистване на слоя мръсотия от обектива, през който виждах себе си. И понякога, точно след като отчупвах масивно парче мръсотия, се натъквах на пръска кал на място, което за кратко е било чисто.
Живея, ден след ден, в един разхвърлян ум, който въпреки всичките ми усилия, никога не е бил напълно изчистен.
Но е много по-ясен, отколкото някога. И имам инструменти, за да го почиствам по малко всеки ден - и да приемам моментите, когато просто трябва да прегърна факта, че още е мръсен.
Може би и вие сте изминали дълъг път, но още се борите с липсата на увереност от време на време. Може би все още искате да се впишете - кой не иска? Ние сме социални създания и сме програмирани да се стремим към общество.
Но има разлика между това да търсиш свързаност и да търсиш разрешение, за да бъдеш.
Има разлика между това да зависиш от хората за подкрепа и да зависиш от тях за самоценката си.
Ето какво ми помогна да спра да търся похвали и одобрение и да знам, че заслужавам любов и подкрепа.
>>
- Осъзнайте пластовете мръсотия по обектива, през който гледате на живота и на себе си
Може би виждате себе си така, както някога е гледал на вас някой друг, преди много години, когато сте били прекалено малки и впечатлителни, за да осъзнаете, че те могат да имат ясен поглед върху вас.
Или може мръсотията да се е наслоила по-късно в живота, когато близките ви хора са проектирали собствените си проблеми върху вас и са ви убедили, че нещо във вас не е наред.
Най-вероятно комбинацията от двете е довела до строгия и критичен поглед към себе си, подкрепен от непрекъснато самокритично мислене.
Осъзнайте, че също както и околните, и вие не гледате на себе си непредубено - или честно.
Малките грешки могат да ви изглеждат като потвърждение на вашата несъстоятелност. Може да приемате предизвикателствата като доказателство, че сте неспособни. Това са убеждения, които не отговарят на реалността.
- Научете се как да почиствате обектива си
Иска ми се да мога да ви кажа как да направите бързо и основно почистване на въпросния обектив, но не съм открила такъв чудотворен процес. Мога само да ви кажа как малко по малко съм отчупвала калта.
- Променете схващанията, които ви ограничават
Веднъж, щом разпознаете някое ограничаващо убеждение - например „не ставам за обичане” - може да започнете да търсите доказателства в подкрепа на обратното.
Някога смятах, че съм грозна. Бях убедена, че лицето ми е отблъскващо, когато не покрито с грим, защото имам светли черти.
Знам откъде идва това убеждение - когато бях хлапе, някой ми беше казал, че светлокожите блондинки са невзрачни. И понеже този човек държеше страшно много на външния вид, а аз отчаяно искат да ме приеме, започнах да се мажа с тонове боя.
С годините срещах различни хора, някои от които намирах за невероятно красиви - това нямаше нищо общо с цвета на кожата, веждите или очите им.
Имаше повече общо със светлината в очите им и радостта, стаена в усмивката им.
Аз също притежавам способността да сияя вътрешно и да излъчвам радост. По-важното е, че се чувствам добре със себе си, когато имам достъп до вътрешната си искра. Какво чувствам към себе си има много по-голямо значение от това как изглеждам.
- Поставете под въпрос мислите си
Умът ми понякога формулира причини, които да ми докажат, че не съм достатъчно добра.
Не си стигнала до където трябва в професионален план.
Не реагира зряло на този конфликт.
Реагира прекалено емоционално.
>>
Колкото мога по-често, когато уловя някоя от тези мисли, се опитвам да я оспоря със състрадание.
Няма такова място, което „трябва” да си достигнала в професионален план - направила си много повече, отколкото смяташ.
Можеше да реагираш по-добре в конфликта, но няма проблем. Това е възможност за израстване.
Реагира емоционално, но и това е нормално - не си робот. И най-малкото си достатъчно наясно със себе си, за да знаеш, че има място за подобрение.
Не можете да хванете всяка самокритична мисъл, но с времето ще улавяте все повече и повече - и частиците напредък ще се трупат.
- Забавете мислите си
Хубаво е да можеш да спориш с мислите си, но когато те обстрелват като бейзболни топки от машина, човек се уморява.
Днес разполагам със списък от практики на концентрация и медитация, които ми помагат да си почина от шумния вътрешен монолог.
Ето няколко, които ми се струват най-ефективни:
Пет минути традиционна медитация или дълбоко дишане.
Час по йога или от пет до десет минути дълбоко разтягане, синхронизирано с дишането.
Слушане на музика (в YouTube) с подпрагови внушения за увереност.
Повтарящо се творческо занимание, например плетене.
Всичко, което ме вкарва в състояние на поток (flow), например танците.
Отделяйте си по малко време на ден, за да изчистите мислите си. Ще бъде много по-лесно да се справите с гласа на страха, който ви кара да не се харесвате.
- Стремете се към промяна - по причини, заради които си струва
С цялото говорене за приемането на себе си и укротяването на гласа, който ви кара да се чувствате малоценни и зависими от одобрение, може да предположите, че не трябва да се стремите към промяна.
Когато мислех върху тази възможност, срещнах доста вътрешна съпротива. Но тя не беше защото имах нужда да се превърна в някой друг, за да бъда обичана. Беше защото осъзнах, че израстването ми дава чувство за цел и възможности.
По същия начин, ако имах дете, нямаше да го ругая за това, че има още да учи. Не трябваше да мотивирам промяната с отвращението, което изпитвах към себе си - вместо това можех да се насърча да се превърна в по-силна и по-мъдра своя версия.
Можех редовно да определям области за подобрение без да заключавам, че трябва да се променя, защото по начало съм сгрешена.
Ако не сте сигурни как да определите разликата между промяната, която се корени в срама и промяната, която се корени в любовта към себе си, запитайте се:
Искам ли да направя тази промяна, защото знам, че заслужавам резултатите, или защото се страхувам, че не съм достатъчно добра/добър, ако не го направя?
>>
- Върнете си силата, която сте отстъпили на другите
Аз все още искам да ме харесвате. Така е. Искам да мислите, че съм остроумна, и забавна, и мъдра, и интересна, и достойна за вашето внимание.
Но в последно време се концентрирам повече върху вас и по-малко върху вашето одобрение. Връщам се към времената, когато вие сте били остроумни, и забавни, и мъдри, и интересни и съм благодарна, че мога да ви дам своето внимание.
И че ако вие не се чувствате така спрямо мен - да, може да заболи. В дните, когато съм най-силна, мога да призная болката и да я оставя да протича през мен.
После ще си припомня, че мога да харесвам себе си дори и вие да не ме харесвате. Така се случва, когато се научите да гледате на себе си през по-чисто и по-състрадателно стъкло: започвате да виждате колко прекрасни и достойни за обич сте всъщност.
Аз съм несъвършена по толкова много начини. Правила съм повече грешки, отколкото помня или мога да проследя. Водя битки, които понякога мисля, че трябва да преодолея напълно.
Но съм минала през много неща. Била съм смазана - и всеки път съм се изправяла. Продължавала съм да играя раздадените карти, когато е било по-лесно да се откажа. Учила съм и съм растяла в моменти, когато е било по-лесно да изпадна в застой.
Вече не се срамувам от това каква съм била - горда съм, че съм пропътувала това пътешествие.
Вече не се срамувам от това, че съм несъвършена; горда съм, че съм достатъчно смела, за да го приема и владея, и достатъчно смирена, за да не спирам да израствам.
Тази промяна във възприятието ми помогна да приема, че вие може да ме приемете, или не.
Аз ще ви покажа човека, който съм, винаги, когато намеря силата и смелостта да бъда автентична. Може би тогава ще ме харесате. Ако не, може да заболи, но всичко е наред. Защото докато го преживявам, ще обичам себе си.
