Колко жалко, че в гимназията не ни учеха как да бъдем добри партньори. Да, някои училища провеждат уроци по сексуално възпитание, но за това какво е правилно, важно и здравословно в една връзка узнаваме по метода на пробата и грешката.

Всичко става още по-сложно, когато вредните навици на партньорите се смятат за норма. Ирационалните истории за любов, грандиозните скандали със сълзи – всичко това се причислява към страстта.

За да се научим да създаваме щастливи връзки, нека вникнем в някои житейски грешки:

1. Конфликт, замаскиран като страст

„Двойките, които прикриват проблемите зад завесата на бушуващи страсти, се стремят да достигнат високи нива на „хормона на примирението“, казва бракоразводният адвокат Дъглас Нол в интервю за The List. Когато и двамата партньори избягват открити разговори и близост, вероятно имат трудности с разрешаването на конфликти.

Страстният брак е евфемизъм за отношения, които са застрашени от провал. Ако не прекъснете цикъла от спорове и любовни помирения, връзката ви е в беда. Давайте си един на друг пространство и полагайте усилия, за да изградите стабилни отношения, и после работете за разрешаването на други проблеми.

2. Мирът е по-важен от споровете

Понякога е по-лесно просто да игнорираш това, което те притеснява, в името на мир Но според статия на психолога Лесли Бейкър-Фелпс, преглъщането на негативните чувства означава да се завихрите в друга спирала на конфликта. Такива премълчавания си имат граници. Двойките, които избягват кавгите, просто не могат да решат проблемите си. Връзката може да укрепне, ако говорите за това как е възникнал конфликтът и какво трябва да направите, за да го превъзмогнете.

3. Пресметливост

Всички, които се стремят към стабилно партньорство, трябва да са сигурни, че са на равни начала в двойката. Но къде свършва равенството? Социалният работник и семеен терапевт Ронда Милард отбелязва в есето си: „Следенето стриктно на това, което сте направили, и отбелязването на онова, което е направил вашият партньор, е пряк път към конфликт.”

Експерти от Psychology Today препоръчват да разработите план съвместно с партньора, за да определите по-ясно кой какво прави: домакинска работа, финанси, грижи за децата, но тази система трябва да отчита и вашите индивидуални предпочитания, графици, силни и слаби страни. Така че да не умувате всеки път кой какви ангажименти ще поеме към двойката.

Но когато някой се отклони от списъка, дали партньорът ще реагира на това нормално? Ако не сте в състояние да разберете проблемите на други, явно има твърде много недоверие помежду ви. Вместо да си давате оценки и квалифика;ии, спомнете си, че не винаги можете да вземете толкова, колкото давате, но в крайна сметка това няма значение, щом и двамата сте удовлетворени.

4. „Зъб за зъб“

Този навик върви ръка за ръка с пресметливостта. Единият партньор казва, че е разстроен, защото другият е направил или не е направил нещо, и другият отговаря „симетрично“: а пък ти еди си кога (не) направи еди си какво…

Желанието да се защитите от упреците е естествено, но всъщност всичко, което постигате, е да избягате от отговорност и да замените един проблем с друг. Споровете и разногласията са полезни, ако водят до разрешаване на проблема. А когато всеки си отстоява неотстъпчиво своята позиция, конфронтацията изразява негодувание, което, натрупвано дълго време, не е никак продуктивно.