Глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да предполагаме. Това е един от основните изводи на известния италиански историк и икономист Карло Чипола. Дълги години той изследва напълно сериозно природата на глупостта и накрая формулира пет универсални закона, валидни за всяко общество. Препоръчваме ви да се запознаете с труда на Чипола с профилактична цел и общообразователна цел.

ПЪРВИ ЗАКОН: Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го заобикалят

Звучи като завоалирана баналност и снобизъм, но животът потвърждава, че е истина. Колкото и добре да преценявате хората, постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:

- Човек, който винаги изглежда умен и рационален, се оказва невероятен идиот;

- Глупаците винаги изникват на най-неочакваното място и в най-неподходящото време, за да провалят вашите планове.

ВТОРИ ЗАКОН: Вероятността човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Дългогодишен опит и наблюдения ме убедиха, че хората не са еднакви – едни са глупави, други не. И това е природно заложено, не е обусловено от културни фактори. Човек е глупак, така, както е риж или има нулева кръвна група. Такъв са ражда, по волята на Провидението, ако щете.

Образованието няма нищо общо с вероятността за наличие на определено количество глупаци в обществото. Това потвърдиха многочислените ми експерименти в университети с доброволци, разделени в пет групи: студенти, офис служители, обслужващ персонал, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицираните, броят на глупаците в нея се оказа по-висок от очакванията ми (което доказва ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ГЛУПОСТТА). Отдадох го на социални фактори: бедност, сегрегация, необразованост. Но, нагоре по социалната стълбица, установих същото съотношение сред „белите якички” и студентите. Още по-впечатляващо бе да видя това число и в професорските среди – независимо дали тествах теорията си в малък провинциален колеж или голям и престижен университет. Бях толкова поразен, че реших да подложа на експеримент и социалния елит на света – Нобеловите лауреати.  Резултатите потвърдиха суперсилите на природата: същото количество лауреати се оказаха глупаци.

Идеята, която изразява Вторият закон е сложна за възприемане, но многочислени експерименти потвърждават желязната й правота. Феминистките поддържат Втория закон, доколкото той защитава позицията, че глупачките сред жените не са повече от глупаците сред мъжете. Изводите от него са плашещи: независимо дали ще се озовете във висшето общество, или ще решите да прекарате няколко години от живота си сред аборигенско племе, винаги ще ви се налага да се сблъсквате с такова количество идиоти, което винаги ще надхвърля вашите очаквания.

ТРЕТИ ЗАКОН: Глупакът – това  е човек, чиито действия водят до щети и загуби за друг човек или дори група от хора, като при това не носят полза за самия него и дори често се обръщат срещу самия него

Третият закон предполага, че всички хора се делят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Питър предприеме действие, което го ощетява, но в същото време носи полза на Джон, то Питър е категория П. Ако Питър върши нещо, което облагодетелства и него, и Джон, той е умник – У.  Ако действията на Питър му носят полза, но Джон страда от тях, то Питър, съвсем ясно, е бандит. В последната категория Питър е глупак, когато попадне в отрицателната зона, под осите на всички останали три.

Не е трудно да си представим мащаба на пораженията, които са в състояние да нанесат глупаците, попадайки в управленски органи и облечени в политически и социални пълномощия. Струва си обаче да уточним отделно какво именно прави глупака опасен.

Глупавите хора са опасни на първо място, защото разумните трудно могат да допуснат и да схванат логиката на неразумното поведение. Умният човек е способен да разбере логиката на бандита, тъй като тя е рационална - той винаги иска да получи повече блага, но не е достатъчно умен да ги спечели. В този смисъл бандитът е предсказуем, можеш да си изградиш защита срещу него.