Древните мислители са вярвали, че когато общува, човек прониква с мислите си в другия, така както вирусът в живия организъм. Когато взаимодействаме помежду си, ние несъзнателно възприемаме определен начин на мислене и, без да се усетим, преминаваме на страната на мнозинството.
Философът Сенека е смятал, че за душите ни е трудно да устоят на настъплението на идващите пороци. Затова е по-добре да стоим настрана от някои хора:
"Много злини носи дори един-единствен пример за разточителство и скъперничество, разглезеният приятел и нас ни прави слаби и разглезени, богатият съсед разпалва алчността ни, лъжливият приятел ще зарази с ръждата си дори най-чистоплътния и простодушен човек. Неизбежно ще му подражавате или ще го намразите.
И Сенека казва:
"Прекарвай време само с тези, които ще те направят по-добър, допускай до себе си само тези, които ти самият можеш да направиш по-добър."
Но как да разпознаете тези, които ще ви направят добри? Как да разпознаете хората, които ще ви откраднат времето и ще ви отнемат увереността?
Има ли някакви признаци на човешката глупост и интелигентност? Освен парите, дипломите и титлите, които, както вече разбрахме, не казват нищо и не гарантират нищо.
И как можете да разберете към коя категория принадлежите?
Михаил Жванецки има няколко лаконични твърдения, които ще ви помогнат да се научите да разбирате по-добре хората:
Ако спориш...
"Ако спориш с идиот, вероятно и той прави същото в момента."
Разликата между...
"Разликата между интелигентния и мъдрия: интелигентният изпитва големи трудности да се измъкне от ситуация, в която мъдрият не попада."
Някой велик човек е казал, че мъдростта не е ум, а предпазливост. Умните хора се въоръжават с фразата "по-добре да действат и да съжаляват" и трупат опит. А мъдрите предпочитат да не се впускат в рисковани начинания.
Умът – това не е ерудиция…
Умът – това не е ерудиция, не е умението да участваш във всеки разговор, тъкмо обратното е. Умът не е умението да поддържаш разговор с учени хора. Ако си умен, ще разбереш, че нищо не разбираш. Умът често говори мълчейки. Умът усеща недостатъците или неприятните за събеседника моменти и ги заобикаля. Умът предвижда отговорите и замлъква, когато не иска да ги чуе. И изобщо – умът може да предложи нещо.
Глупостта не предлага. Глупостта не пита. Глупостта обяснява. С умните е по-добре. С тях се чувстваш свободен и ленив. С глупаците си зает през цялото време. Трудиш се с пот на челото. Той (глупакът) през цялото време възразява и възразява… Защото е уверен! И от тези безсмислени възражения, ти изгубваш силата, издръжливостта и съобразителността, с които така си се гордял. С глупаците не би могъл да се съгласиш за нищо.
Умният човек никога не спори, защото всеки има своя собствена истина. Той не натоварва никого със своите проблеми. И накрая, интелигентният човек никога не упреква събеседника си в нищо, не осмива недостатъците му и не прави ценностни оценки на чуждите действия.
Източник: cluber.com.ua
