Порасналите деца понякога са трудни за разбиране и съжителство. Особено в периода, когато хормоните им започват да бушуват и не знаят какво и защо го искат, но го искат веднага. Да запазите спокойствие в такава обстановка понякога е сложно, но не и невъзможно.

Ако спазвате тези 5 правила, вероятно ще успеете да постигнете нужната хармония помежду си и дори да си бъдете полезни взаимно, когато се наложи.

1. Спрете да се налагате

Приемете, че те вече са достатъчно големи и имат глави на раменете си, за да разбират кое е добро за тях и кое лошо. Вярно е, че ще имат както успехи, така и провали по трънливия път. Но така децата се учат.

Важно е да бъдете винаги до тях, а не да ги поучавате за всичко и да налагате мнението си на всяка цена. Ако дъщеря ви е решила да спре месото и иска да стане вегетарианец, понеже й е мъчно за животните, не я спирайте. Нека опита, може пък това да е наистина нейното хранене, съобразено с новите й ценности. Но следете тя да консумира достатъчно пълноценни заместители на месото, за да бъде здрава.

С всяко нещо може да подходите по този начин – търпеливо, спокойно, без тропане с крак, с мирен тон и… повишено внимание. Ако държите да прокарате дадена идея, направете го дипломатично, а не авторитарно.

2. Не се месете в емоционалния живот на детето

То е вече във възраст, в която започва да има и други интереси. И вие невинаги имате място в тях.

Приемете това нормално, а не опитвайте да се месите във всяко действие или да дирижирате чувствата на тийнейджъра. В тази възраст децата вече имат нужда от свое, много лично пространство. Осигурете им го.

И не го приемайте като отритване от тяхна страна. Вие завинаги ще си останете техните мама и татко, просто сега в живота им се намесват и други важни хора.

3. Използвайте чувството си за хумор

В напрегната ситуация опитайте да използвате хумор.

Дори и да ви е трудно да се шегувате, пробвайте и ще видите, че тийнът много по-лесно възприема такъв език, отколкото дидактичния тон. И напрежението моментално ще се изпари.

4. Бъдете позитивни

Когато децата постигат нещо, не пестете похвалите си. Те имат нужда да се почувстват горди. Но не ги критикувайте, ако се провалят.

По-важно е да ги подкрепите и им помогнете да поправят грешката или разберат поуките от провала, отколкото да им натяквате колко са непохватни или глупави. Така само задълбочавате кризата и насърчавате отчуждението между вас.

Продължава на страницата на Новите родители