Да бъдем идеални е много сложно. А дали наистина е необходимо? Не мога да не спомена известната ни пословица „Прекален светец и богу не е драг”. От друга страна обаче, за нас като човешки същества е много важно да бъдем приети, обичани и хората около нас да осъзнават нашата ценност. Много често само и само за да направим добро впечатление на другите, сме способни, дори и принудени, да се държим така, както не ни е присъщо. Това, естествено, влияе на самоуважението ни, страда самооценката ни. Ето няколко причини за загубата на самоуважение:
- непрекъсната самокритика;
- стремеж към съвършенство при вече постигнато високо ниво на живот;
- безпокойство за това какво ще си помислят и кажат другите;
- чувство за вина и безполезност;
- опити да се оправдаваме, когато вината не е наша;
- търсене на компромис в собствените възгледи заради ценностите на другите.
Откъде се появява ниската самооценка?
Основните причини, както и при другите черти на характера, се коренят в детството. Този „подарък” ни дават родителите, които общуват с детето по следния начин: „Отново ли загуби играчката си, заплес такъв?” или „Това е безотговорно, дори и най-елементарните си играчки не можеш да опазиш!”.
Детето вярва на своите родители и ако те постоянно му говорят, че е непохватно, че не е способно на това или онова, тогава то рано или късно ще започне да се отнася така към себе си. И в края на краищата проблемите със самооценката са му „в кърпа вързани”. В случаите, когато детето прави нещо не както трябва, вместо да му се казва, че е непохватно, е по-добре да му се обясни как да го направи по-добре.
Но се случва самооценката на възрастните хора да се снижи под критичната нула и от някакви външни събития (стресове), например неочаквано съкращаване от работа или раздяла с близък човек. Важно е да се отбележи, че на такива спадове в самооценката са по-податливи холериците и меланхолиците.
Може ли да се повиши самооценката?
