3 реалности, които приемаме за любов, но всъщност не са

„Нито има маска, която задълго да прикрива истинската любов, нито такава, която да симулира любов, която не съществува.“  (Франсоа дьо Ларошфуко)

Има много реалности, които приемаме за любов, но в действителност не са. Става дума за ситуации, водещи до здрави и продължителни връзки, в които обаче няма истинска любов, а са поддържани от множество ограничения и проблематики. Истинската любов се отличава с взаимно доверие, великодушие и свобода. Тя е толкова по-истинска, колкото повече се зачита независимостта на партньора. Понякога се бърка с други реалности, които приличат на любов, но всъщност не са. Обикновено те са свързани с много силни чувства. Но колкото и дълбоки да са тези чувства, отсрещният често не ги уважава и оценява. Тази привидна любов е породена от егоистични подбуди и се поддържа благодарение на свързаните с нея предимства.  

Свръхпокровителството: реалност, която наподобява любов

Свръхпокровителството е една от реалностите, които изглеждат като любов, но не са, колкото и това качество да е част от нея. Става дума за начин на поведение, който се среща предимно в отношенията родители-дете, но често присъства и между партньори, приятели и в различни йерархични взаимоотношения. Свръхпротекцията е преувеличеното желание да предпазим от  вреда или страдание човек, когото смятаме за раним и беззащитен. Когато обичаме някого, ние, разбира се, му желаем само доброто. Но ако някой е прекалено страхлив, може да съзира опасности там, където не съществуват. В този смисъл свръхпротективните хора игнорират факта, че човек може да се поучи от лошия си опит. И когато казваме, че свръхпокровителството може да се обърка с любов, то е, защото при него преобладава не любовта, а страхът. Ако някой покровителства прекалено другия, той проектира собствените си страхове върху него. Обикновено такъв човек не успява да попречи другият да страда, а точно обратното.

Контролирането на любимия човек

Преувеличеното желание за контрол прилича на свръхпокровителството, но не е същото. В този случай се отнася за връзка, отличаваща се с подценяването на другия. В общи линии целта е на „обичния“ човек да се втълпи, че не може да се доверява на себе си и се нуждае от чужда помощ. В известен смисъл това е опит да се направи този човек зависим, въпреки че той може да обърка този начин на поведение с израз на любов. Единият улеснява другия в редица отношения, подкрепя го в трудни ситуации или поема товара върху себе си, спестява му всякакви неприятности. Тази подкрепа обаче не е безкористна, а е за сметка на независимостта и свободата на потърпевшия. Истинското намерение на контролиращия е помощта му да стане незаменима. Погледнато отстрани, може да се създаде впечатлението, че контролиращата страна се опитва да осигури на любимия човек щастлив и безметежен живот. Но усилията му са от друг характер: да накара другия да се почувства неспособен да управлява собствения си живот. Манипулира го, така че връзката да укрепва и да става все по-тясна. В действителност това не е любов, а егоистично контролиращо поведение.

Зависимост и любов

Контролът и зависимостта са най-разпространените реалности, които приличат на любов, но не са и никога няма да бъдат. В този случай е налице странна връзка: при нея всички потребности и разочарования се прехвърлят върху другия. След това „обичащият“ се чувства задължен да поеме в ръцете си щастието на „обичания“ и се превръща в нещо като заместител на майката или бащата.    Накрая става нещо като щит, който често предпазва другия от необходимостта за вземане на решения, както и от рискове. Зависимата страна може да има чувството, че обича другия от цялото си сърце, но в действителност става дума само за връзка, почиваща на взаимна експлоатация.  

Всички тези форми на привидна любов са вредни: те тушират проблеми, които изискват решение. Това са реалности, които изглеждат като любов, но в основата си приличат повече на невроза и почти никога не свършват добре. Те причиняват мъка и пречат на взаимното израстване. За съжаление често водят до прекалено силно обвързване, което накрая наранява и двете страни.