„Нито има маска, която задълго да прикрива истинската любов, нито такава, която да симулира любов, която не съществува.“ (Франсоа дьо Ларошфуко)
Има много реалности, които приемаме за любов, но в действителност не са. Става дума за ситуации, водещи до здрави и продължителни връзки, в които обаче няма истинска любов, а са поддържани от множество ограничения и проблематики. Истинската любов се отличава с взаимно доверие, великодушие и свобода. Тя е толкова по-истинска, колкото повече се зачита независимостта на партньора. Понякога се бърка с други реалности, които приличат на любов, но всъщност не са. Обикновено те са свързани с много силни чувства. Но колкото и дълбоки да са тези чувства, отсрещният често не ги уважава и оценява. Тази привидна любов е породена от егоистични подбуди и се поддържа благодарение на свързаните с нея предимства.
Свръхпокровителството: реалност, която наподобява любов
Свръхпокровителството е една от реалностите, които изглеждат като любов, но не са, колкото и това качество да е част от нея. Става дума за начин на поведение, който се среща предимно в отношенията родители-дете, но често присъства и между партньори, приятели и в различни йерархични взаимоотношения. Свръхпротекцията е преувеличеното желание да предпазим от вреда или страдание човек, когото смятаме за раним и беззащитен. Когато обичаме някого, ние, разбира се, му желаем само доброто. Но ако някой е прекалено страхлив, може да съзира опасности там, където не съществуват. В този смисъл свръхпротективните хора игнорират факта, че човек може да се поучи от лошия си опит. И когато казваме, че свръхпокровителството може да се обърка с любов, то е, защото при него преобладава не любовта, а страхът. Ако някой покровителства прекалено другия, той проектира собствените си страхове върху него. Обикновено такъв човек не успява да попречи другият да страда, а точно обратното.
Контролирането на любимия човек
Преувеличеното желание за контрол прилича на свръхпокровителството, но не е същото. В този случай се отнася за връзка, отличаваща се с подценяването на другия. В общи линии целта е на „обичния“ човек да се втълпи, че не може да се доверява на себе си и се нуждае от чужда помощ. В известен смисъл това е опит да се направи този човек зависим, въпреки че той може да обърка този начин на поведение с израз на любов. Единият улеснява другия в редица отношения, подкрепя го в трудни ситуации или поема товара върху себе си, спестява му всякакви неприятности. Тази подкрепа обаче не е безкористна, а е за сметка на независимостта и свободата на потърпевшия. Истинското намерение на контролиращия е помощта му да стане незаменима. Погледнато отстрани, може да се създаде впечатлението, че контролиращата страна се опитва да осигури на любимия човек щастлив и безметежен живот. Но усилията му са от друг характер: да накара другия да се почувства неспособен да управлява собствения си живот. Манипулира го, така че връзката да укрепва и да става все по-тясна. В действителност това не е любов, а егоистично контролиращо поведение.
Зависимост и любов
Контролът и зависимостта са най-разпространените реалности, които приличат на любов, но не са и никога няма да бъдат. В този случай е налице странна връзка: при нея всички потребности и разочарования се прехвърлят върху другия. След това „обичащият“ се чувства задължен да поеме в ръцете си щастието на „обичания“ и се превръща в нещо като заместител на майката или бащата. Накрая става нещо като щит, който често предпазва другия от необходимостта за вземане на решения, както и от рискове. Зависимата страна може да има чувството, че обича другия от цялото си сърце, но в действителност става дума само за връзка, почиваща на взаимна експлоатация.
Всички тези форми на привидна любов са вредни: те тушират проблеми, които изискват решение. Това са реалности, които изглеждат като любов, но в основата си приличат повече на невроза и почти никога не свършват добре. Те причиняват мъка и пречат на взаимното израстване. За съжаление често водят до прекалено силно обвързване, което накрая наранява и двете страни.
