21 януари – Международен ден на прегръдката

21 януари 2019 г., 00:00
7792

Antonio Guillem / Shutterstock

Днес отбелязваме Международния ден на прегръдката.

Той се е зародил в САЩ през 1986 година и за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането. Той е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари не е случайна, а е избрана от пастор Заборни, защото се пада между коледните и новогодишните празници и Свети Валентин, отбелязван на 14 февруари. Смята се, че около 21 януари хората се чувстват изчерпани след коледните празници и все още не са се заредили с необходимата енергия за Празника на влюбените. Според пастор Заборни на днешния ден хората имат нужда от прегръдка от техен близък или дори от непознат човек.

Денят на прегръдката се отбелязва и в други страни като Германия, Великобритания, Китай.

Учени припомнят, че прегръдките имат положително влияние върху човешкото здраве. Прегръдките, както и всеки физически контакт между хората са от съществено значение за здравословното, социалното, психическото и физическото развитие на човека. Те помагат и за укрепването на имунната система и намаляват нивата на хормона на стреса кортизол при жените, както и рисковете от сърдечносъдови болести.

Специалисти са доказали, че двойките, които се прегръщат дори само за 20 секунди, имат по-високи нива на окситоцин, хормона на любовта и на насладата от секса.

Според американското Психосоматично дружество прегръдка или 10-минутно държане за ръце намалява стреса и неговото неблагоприятно въздействие върху организма. Хората, които не се докосват достатъчно често, страдат от по-високо кръвно налягане и от аритмия, твърдят още специалистите от дружеството.

Някои експерти смятат, че най-благоприятно въздействие имат прегръдките на сексуалния партньор, а не тези на обикновените приятели.

През 2004 година в САЩ е подета и още една инициатива, свързана с прегръдките. Това е Кампанията за свободни прегръдки. Участващите в нея хора могат да прегръщат непознати по улицата. Тази кампания за разлика от Деня на прегръдката може да се провежда по което и да е време от годината.

Денят на прегръдката си има свой сайт на адрес www.nationalhuggingday.com, създаден от пастор Заборни през 2004 година. В него всяка година се обявяват хората, спечелили признанието за най-прегръщаните се хора на годината. Предлагането на номинации в сайта е без ограничения. През 2006 година признанието беше присъдено на актрисата Рийз Уидърспун, а през 2009 година - на президента на САЩ Барак Обама. През 2011 година призът отиде при 33-те чилийски миньори, извадени живи след два месеца, прекарани в затрупаната им мина.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1506 г. — По нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана — Швейцарската гвардия.
•    1542 г. — Английският парламент осъжда на смърт за държавна измяна съпругата на крал Хенри VIII Катрин Хауърд, която по-късно е екзекутирана.
•    1698 г. — Царят на Русия Петър I пристига в Лондон за да премине тримесечен теоретичен курс по корабостроене.
•    1763 г. — Императрица Екатерина II одобрява план за създаване на Дом за сираци и подхвърлени деца.
•    1793 г. — Френската революция: След като е намерен за виновен в държавна измяна от Конвента, френският крал Луи XVI е гилотиниран пред възторжена тълпа в Париж.
•    1872 г. — По заповед на Високата порта трима български владици — Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански иИларион Макариополски са заточени в Измит.
•    1890 г. — Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинанд и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян.
•    1911 г. — Американският лекар Франсис Раус изолира първия онкогенен вирус, който причинява саркома по кокошките.
•    1926 г. — В Ленинград са отворени гробовете на руските царе, скъпоценностите им са взети и предадени на държавата.
•    1942 г. — Втората световна война: Германските войски започват настъпление в Северна Африка.
•    1942 г. — Георги Исерсон е осъден от Военния трибунал на Приволжския военен окръг на 10 и допълнително 5 години в трудововъзпитателен лагер.
•    1944 г. — Втората световна война: Австралия и Нова Зеландия подписват пакт за съвместни отбранителни действия.
•    1945 г. — Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква след като Българската екзархия е без екзарх от1915 г.
•    1948 г. — В Народна република България е основано Дружество за ООН с председател академик Георги Наджаков.
•    1954 г. — В САЩ е пусната първата атомна подводница Наутилус.
•    1965 г. — В Техеран е убит министър-председателят на Иран Хасан Али Мансур.
•    1966 г. — Джордж Харисън от групата Бийтълс сключва брак с фотомодела Пати Бойд.
•    1968 г. — Виетнамска война: Започва главната атака в Битката при Ке Сан.
•    1968 г. — Бомбардировач B-52 с четири водородни бомби се разбива близо до Военновъздушната база Туле вГренландия и големи количества плутоний изтичат върху леда.
•    1976 г. — Осъществен е първият редовен полет на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд.
•    1977 г. — В Италия официално са разрешени абортите.
•    2001 г. — Пол Маккартни става първият музикант, чието състояние минава един милиард долара.
•    2005 г. — В Белмопан, столицата на Белиз, вълненията поради увеличаването на данъците прерастват в бунт.

Родени

•    1338 г. — Шарл V, крал на Франция († 1380 г.)
•    1763 г. — Огюстен Робеспиер, френски революционен деец († 1794 г.)
•    1775 г. — Мануел Гарсия (баща), испански оперен певец, композитор и педагог († 1832 г.)
•    1823 г. — Имре Мадач, унгарски писател († 1864 г.)
•    1824 г. — Томас Стоунуол Джаксън, генерал от Армията на Конфедерацията († 1863 г.)
•    1841 г. — Едуар Шюре, френски писател († 1929 г.)
•    1850 г. — Иван Мушкетов, руски изследовател († 1902 г.)
•    1874 г. — Иван Групчев, български революционер († 1963 г.)
•    1874 г. — Рене-Луи Бер, френски математик († 1932 г.)
•    1885 г. — Михаил Фрунзе, съветски политически лидер († 1925 г.)
•    1889 г. — Питирим Сорокин,американски социолог († 1968 г.)
•    1905 г. — Кристиан Диор, френски дизайнер († 1957 г.)
•    1903 г. — Вълко Гочев, български политик († 1978 г.)
•    1909 г. — Тодор Скаловски, композитор от Република Македония († 2004 г.)
•    1912 г. — Конрад Блох, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1964 г. († 2000 г.)
•    1915 г. — Андрей Малчев, български шахматист († 1994 г.)
•    1920 г. — Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос († 1987 г.)
•    1922 г. — Пол Скофийлд, британски актьор († 2008 г.)
•    1924 г. — Бени Хил, британски актьор († 1992 г.)
•    1924 г. — Катя Попова, българска актриса († 1966 г.)
•    1929 г. — Васил Попилиев, български актьор
•    1935 г. — Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон II
•    1941 г. — Георги Костов, български композитор
•    1941 г. — Пласидо Доминго, испански певец
•    1944 г. — Румен Антонов, български изобретател
•    1950 г. — Джоузеф Танър, американски астронавт
•    1953 г. — Пол Алън, американски предприемач
•    1954 г. — Камелия Тодорова, българска певица
•    1954 г. — Христина Христова, български политик
•    1956 г. — Джина Дейвис, американска актриса
•    1962 г. — Елжана Попова, българска актриса
•    1962 г. — Мари Трентинян, френска актриса († 2003 г.)
•    1964 г. — Маргарита Моллова, българска акробатка
•    1967 г. — Арташес Минасян, арменски шахматист
•    1970 г. — Ален Бокшич, хърватски футболист
•    1970 г. — Кен Люнг, американски артист
•    1971 г. — Алан МакМанъс, шотландски играч на снукър
•    1972 г. — Катрин Сиачоке, колумбийска киноактриса
•    1974 г. — Малена Алтерио, испанска актриса
•    1975 г. — Оливер Дулич, сръбски политик
•    1977 г. — Фил Невил, английски футболист
•    1983 г. — Милчо Танев, български футболист
•    1988 г. — Стоян Илиев, български борец
•    1989 г. — Даниел Димов, български футболист

Починали
 
•    1118 г. — Паскалий II, римски папа (*?)
•    1330 г. — Жана Бургундска, кралица на Франция (* ок. 1291 г.)
•    1638 г. — Игнацио Донати, италиански композитор (* 1570 г.)
•    1774 г. — Мустафа III, султан на Османската империя (* 1717 г.)
•    1775 г. — Емелян Пугачов, руски въстаник (* 1740 г. или 1742)
•    1789 г. — Пол-Анри Дитрих Холбах, френски писател (* 1723 г.)
•    1831 г. — Ахим фон Арним, германски поет (* 1781 г.)
•    1851 г. — Алберт Лорцинг, германски композитор (* 1801 г.)
•    1870 г. — Александър Херцен, руски писател (* 1812 г.)
•    1879 г. — Любен Каравелов, български писател (* 1834 г.)
•    1914 г. — Димитър Моллов, български политик (* 1846 г.)
•    1923 г. — Иван Хаджиенов, български предприемач (* 1843 г.)
•    1924 г. — Владимир Ленин, руски революционер (* 1870 г.)
•    1924 г. — Димитър Караджов, български композитор (* 1885 г.)
•    1926 г. — Камило Голджи, италиански психиатър, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1843 г.)
•    1927 г. — Митрофан Пятницки, руски музикант (* 1864 г.)
•    1930 г. — Иван Стоянов, български революционер (* 1887 г.)
•    1939 г. — Йонко Вапцаров, български революционер (* 1860 г.)
•    1950 г. — Джордж Оруел, британски писател (* 1903 г.)
•    1957 г. — Кай Нилсен, датски илюстратор (* 1886 г.)
•    1959 г. — Сесил Де Мил, американски режисьор (* 1881 г.)
•    1961 г. — Блез Сандрар, швейцарски писател и поет (* 1887 г.)
•    1967 г. — Ан Шеридън, американска актриса (* 1915 г.)
•    1972 г. — Георги Бакърджиев, български художник (* 1899 г.)
•    1975 г. — Минко Балкански, български оператор (* 1894 г.)
•    1993 г. — Феличе Борел, италиански футболист и треньор (* 1914 г.)
•    2004 г. — Йордан Радичков, български писател (* 1929 г.)
•    2006 г. — Ибрахим Ругова, президент на Косово (* 1944 г.)
•    2007 г. — Мария Чионкан, румънска лекоатлетка (* 1977 г.)

Празници

•    Барбадос — Ден на Ерол Бароу (барбадоски политик, първи премиер, национален герой)
•    България — Ден на родилната помощ (Отбелязва се официално от 1951 г. на Бабинден)
•    Полша — Ден на бабата
•    Съединени Американски Щати — Ден на Мартин Лутър Кинг

Ключови думи:
Коментари