Някои неща са способни постепенно да разрушат дори много силно взаимно привличане. И парадоксът е в това, че те далеч невинаги са свързани с липса на любов, лош характер или някакви очевидни „грешки“ на единия от партньорите. Понякога човек започва да се дистанцира точно тогава, когато особено силно му се иска да бъде наблизо.
Защото влюбването и способността да издържаш някого не са едно и също нещо.
Когато един мъж е истински заинтригуван от една жена, той, разбира се, е готов да приеме много неща: нейните особености, тревоги, промени в настроението, несъвършенства, минало, трудни периоди. Но дори и силното привличане не отменя нуждата му да се чувства свободен, уважаван и емоционално защитен до другия човек.
И точно поради тази причина някои модели на поведение, които жената избира от страх да не загуби мъжа, в крайна сметка предизвикват противоположния ефект. Вместо да го задържи, всъщност го отблъсква.
Това са грешките, които най-често се оказват фатални за връзката.
1. Превръщане на мъжа в център на живота
Когато обичаме някого, е напълно естествено да искаме да бъдем по-често с него, да чакаме съобщенията му, да мислим за следващата среща и да забелязваме и най-малките промени в поведението му. Проблемът не е в това, а че собственият ни живот постепенно започва да се върти изключително около другия човек.
Жената спира да забелязва, че самата тя има планове, приятели, интереси и желания, които са съществували дълго преди появата на този мъж. Настроението ѝ започва да зависи от това дали той е писал сутринта, какъв е бил гласът му, колко бързо е отговорил и дали първи е предложил да се срещнат.
Мъжът започва да се чувства емоционално притиснат, отговорен за чуждото щастие и най-вече започва да вижда как жената, в която се е влюбил, постепенно изчезва в неговата сянка. Това вече никак не му се струва привлекателно.
2. Постоянно изискване на потвърждения за чувствата му
Не го засипвайте с постоянни въпроси защо не е писал, защо не е отговорил навреме, защо не се е обадил, дали вече не ви обича и т.н. Само си представете колко досадно може да бъде това.
Така се създава омагьосан кръг: тревогата изисква потвърждение, потвърждението успокоява само за кратко, след това тревогата се завръща — и е необходимо ново потвърждение.
За мъжа това постепенно започва да се усеща не като възможност да обича, а като задължение постоянно да доказва любовта си.
3. Използване на мълчание и хладно отношение като средство за „наказание“
Не карайте мъжа да гадае в какво точно е сгрешил. Когато една жена е наранена, тя може да се затвори в себе си. Това е човешка реакция. Понякога наистина са нужни няколко часа или дори ден, за да се успокои и да осмисли какво точно се е случило.
Но съвсем различно е да превръщате мълчанието в наказание.
Първоначално това може да накара човека да се стреми по-силно към помирение. Но с течение на времето се случва точно обратното: той започва да избягва емоционалната близост, защото тя става непредвидима. Всяко неловко положение може да се превърне в студено отношение, всяка несполучлива дума — в дистанция, а всяко недоразумение трябва да се разгадава, вместо да се обсъжда.
4. Постоянни опити да го промениш
Понякога жената се влюбва не само в мъжа, когото вижда пред себе си, но и в онзи, който според нея той би могъл да стане. Тя вижда неговия потенциал и започва постепенно да подобрява „проекта“. Трябва му малко повече увереност. Трябва да се научи да печели пари. Трябва да спре да общува с тези приятели. Трябва да се погрижи за себе си. Трябва да се научи да говори за чувства. Трябва да стане по-отговорен.
Излиза, че жената влиза във връзка с човек, когото в настоящето всъщност не приема, разчитайки да получи съвсем друг човек в бъдеще. Тогава мъжът постепенно започва да се чувства не обичан, а оценяван, което съвсем естествено го отблъсква.
5. Постоянно сравняване с другите
Сравнението рядко мотивира човека да стане по-добър. Много по-често то го кара да чувства, че до него постоянно се намира невидима комисия.
„А пък бившият ми винаги...“
„Мъжът на приятелката ми печели...“
„Виж как другите мъже се отнасят към жените си“.
Дори ако тези думи се изричат без лошо намерение, те постепенно създават усещане за конкуренция, в която е невъзможно да се победи.
Сравнението е особено разрушително тогава, когато се използва като инструмент за манипулиране: жената се надява, че мъжът ще се почувства недостатъчно добър и ще започне да се старае повече. Но всъщност мъжът е чувства така, че колкото и да се старае, жената до него никога няма да бъде доволна и никога няма да го оцени.
