24 март 1948 г. – Ражда се Йежи Кукучка

24 март 2019 г., 00:00
923

Снимка: gagarych / Shutterstock

На днешния ден в полския град Катовице е роден един от най-великите алпинисти за всички времена – Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka). Той е вторият човек, успял да изкачи всички 14 главни върха над 8000 метра.

Йежи Кукучка е от чисто планинско потекло – той е с гуралско родословие (гуралите са планинци, обособили се като народност в Татрите преди 5 до 7 века). Родителите му са от Истебна, Бескид Шльонски масив, почти на границата със Словакия. Те работят в Катовице, където израства и учи младият Кукучка. Той още от малък е закърмен в духа на спорта - баща му се занимава със ски бягане. Като ученик започва да прави и самостоятелни обиколки из Бескидите, да участва в организирани походи по планински туризъм. Всичко това заражда и укрепва неговата привързаност към планините, която определя целият му живот.

Преди да започне да се занимава с катерене, Кукучка прекарва една година в пещерното дело. Първият му истински досег със скалите е в ниската Краковско-Ченстоховска Юра. Както самият Юрек се изразява, „само след няколко метра катерене вече знаех, че това е моето предопределение”. През 1965-а година изкарва курс и се записва в Харцерския алпийски клуб „Генерал Мариуш Заруски” в родния си град.

В Татрите на бърза ръка се справя с множество сложни турове през всички сезони. Има и редица впечатляващи  зимни изкачвания – първи или повторения – в родните планини. През зимата на 1971-а, при опит за първо зимно преминаване на диретисимата на Казалница, загива партньорът му Пьотър Скорупа – неговият първи другар по свръзка. Това преживяване за малко не отказва Кукучка от алпинизма.

Любопитна подробност е, че първите му изяви в чужбина са в България. През 1971-а година с К. Бараньок и М. Кулиг преминава някои от най-трудните турове в Рила – диретисимата на Мальовица (2.08., второ изкачване), „Сливен” на Червената стена на Дяволските игли (4.08., първо полско изкачване), „ВИФ” на Средния Купен (5.08., второ изкачване), супердиретисимата на Злия зъб (11.08., второ изкачване). На 15.08. прокарва и нов маршрут по лявата част на Червената Стена.

След това Кукучка оставя своята следа и в Алпите – участва в прокарването на полската диретисима на Торе Триесте и първото преминаване на реброто на Чима дел Банкон през 1972-а. Година по-късно пръв преминава и „Виа дел Идеале” на Мармолада. По-късно прави и други премиери – нов път по северната стена на Пти Дрю, както и до Поан Елен в масива на Гран Жорас.

В началото на 1981-а година пък е с „Клуб Високогурски” от Катовице в планините на Нова Зеландия и Австралия. В „Южните Алпи” Кукучка участва заедно с Ришард Варецки и Лудвиг Мушьол в прокарването на два нови маршрута по средата на югозападната стена на Мелт Брън (3167 м.) и по дясната част на западната му стена. С Ришард Палвовски и Кшищоф Виелицки пък траверсират Маунт Дампиър (3440 м.) от западното седло на Маунт Хикс (3183 м.) до Грийседл.

Пътят на Йежи Кукучка в най-високите планини започва от Аляска. През 1974-а той участва в Шльонската експедиция в масива Сейнт Илайъс.и по Южната стена на северноамериканския първенец Маккинли (6194 м.), на който и стъпва. На слизане получава измръзвания на краката, но успява да се излекува. През 1976-а година успява да се изкачи на връх Кохе Тез (7105 м.) в Хиндукуш. Две години по-късно прави първо изкачване по източното ребро на Източен Тирич Мир (7692 м.) и първо въобще на връх Бинду Гул Зом (6340 м.).

Кариерата си на хималаист Юрек Кукучка започва през 1977-а година на Нанга Парбат. Там той активно участва в изграждането на първите 4 лагера и накрая заедно с Марек Пронобис и Мариан Пиекутовски в единствената атаката към върха. По маршрута на Ханс Шел от предишната година достигат до Южния Връх (8040 м.). Скален праг и влошаващото се време обаче ги отказват от нови опити и на другия ден те слизат надолу, след което експедицията е прекратена.

Три години по-късно, този път на Лхоце, по класическия маршрут, Кукучка записва и първия си успех на осемхилядник. Това става на 4.10.1979 г., заедно с Януш Скорек, Анджей Чок и Зига Хайнрих. Следва Еверест, по нов път – по Южното ребро – отново с Анджей Чок. Датата е 19.05.1980 г. Единствено на този връх Йежи използва кислородни бутилки. Това е и преломен миг за него – след това Юрек започва да прилага по-различен подход към своите изкачвания.

На 15.10.1981 г. Кукучка стъпва на своя трети връх от категорията на най-високите. Това е Макалу, преминат по Северозападния гребен от Юрек. Той е и първият човек, осъществил самостоятелно изкачване на този осемхилядник, след като другарите му Войчиех Куртика и Алекс Макинтайър се отказват в течение на тежките дни, прекарани по склоновете на тази планина.
На 30.07.1982 г., само двамата с Куртика, стъпват на Броуд пик. Това изкачване обаче е нелегално и за него дълго време се говори само в най-близко обкръжение, за да не последва забрана за посещаване на Пакистан.

През 1983-а година, отново с Куртика, Кукучка прави още две изкачвания на осемхилядници, този път в Каракорум. На 1.07. са на Гашербрум 2, в алпийски стил по класическия маршрут. На 23.07. пък са на Гашербрум 1, преодолявайки за първи път страховитата Югозападна стена на върха. Те пресрочват с няколко дни разрешителното, но успяват да слязат преди носачите да са потеглили обратно без тях.

На следващата година, Броуд пик вече е изкачен и официално и пак само с Куртика. Това се случва на 17.07., като при това е направен пълен траверс на масива!

На 21.01.1985-а година Йежи Кукучка и Анджей Чок, като участници в полска експедиция начело с Адам Билчевски, правят първото изкачване на Дхаулагири в рамките на календарната зима (както вече стана ясно, това също е постигнато без кислородни бутилки!). Кукучка дори не слиза до базовия лагер, а отива направо към Чо Ойю. Там той се присъединява към полско-канадска експедиция, водена от Анджей Завада. На този връх Юрек стъпва само три дни след първото зимно изкачване (Дело на Мачией Барбека и Мачией Павликовски), този път със Зига Хайнрих. Това се случва на 15.02. – по-малко от месец след достиганото до Дхаулагири! Освен това, и в двете експедиции Кукучка дейно участва не само в атаките към върха, но и в работата по височинните лагери и обработването на маршрутите. Също така, Йежи вече е втори по брой изкачени осемхилядници.

На 13.07. същата година на най-високата точка на Нанга Парбат са Кукучка, Хайнрих, Славомир Лободжински и Карлос Карсолио. Последният, също участник в експедицията на Павел Мулаж, става първият мексиканец, стъпил на осемхилядник. Върхът е достигнат след първо цялостно преминаване по Югоизточното ребро (на вездесъщата Рупалска стена). Така в рамките на по-малко от половин година Кукучка е на три осемхилядника. За съжаление, на Нанга Парбат загива членът на експедицията Пьотър Калмус.

През есента на същата година Юрек участва и в експедиция на Януш Майер от катовишкия „Клуб Високогурски”. Целта й е Южната стена на Лхоце. За съжаление, лошото време и трудностите по тази огромна и стръмна стена се оказват непреодолими. Кукучка губи битката със стената, а също така и своя партньор Рафал Холда.

На третия най-висок връх в света – Кангчендзьонга – Кукучка отново прави първо зимно изкачване. Това се случва на 11.01.1986 г., а партньор този път му е Кшищоф Виелицки. Ръководител на експедицията на „Клуб Високогурски” в Гливице е Анджей Махник. Освен големият успех, отборът е сполетян и от голямо нещастие – ненадейно високо в планината заболява и умира Анджей Чок. Това е пореден удар по Кукучка, още един негов добър другар загива в планината.

През лятото на същата година, Кукучка и Тадеуш Пьотровски изкачват К2 по много труден маршрут по Южната стена. Двамата са участници в международна експедиция, оглавявана от д-р Карл-Мариа Херлигкофер. На върха са на 8.07. На слизане, обаче, Пьотровски пада и загива. Ето и думите на самия Кукучка за пристигането му в базовия лагер: „Сред тълпата от хора едни ме поздравяваха, други ми изказваха съболезнования. Всички бяха сърдечни и симпатични. Италианският лекар се интересуваше от моето здраве. Един ме снимаше с камера, друг записваше моя несвързан разказ. Четири дни по-късно летях с хеликоптер към Скарду. Още веднъж обхванах с поглед К2. Но не изпитах радост от преминаването по тази великолепна стена само с един партньор, от части в алпийски стил, без кислород. Последните ми преживявания бяха прекалено тежки, а цената на победата – твърде висока.”

През есента на 1986-а година, седемчленна експедиция, ръководена от Кукучка и организирана от Артур Хайзер, решава да атакува Манаслу и Анапурна. Продължителни влошавания на времето обаче забавят действията на алпинистите прекалено много. Когато на 10.11. Юрек и Хайзер са на върха, „битката за Хималайската корона” вече е загубена (Райнхолд Меснер стъпва на Лхоце по-малко от месец по-рано, на 16.10.). На Кукучка остават още Анапурна и Шишапангма. Все пак, това е девети нов маршрут към осемхилядник, а за младият Хайзер – първи връх от най-високите.

Кукучка и Хайзер все пак се отправят към Анапурна. На 03.02. успяват да запишат първо зимно изкачване на върха (признато е, че южнокорейците са излъгали за своя успех през 1984-а).
Своята „колекция” Йежи Кукучка завършва на 18.09.1987 г. на Шишапангма. Самият той ръководни 13-членната международна експедиция. Освен него, на върха са още Ришард Варецки (първо полско изкачване), Ванда Руткиевич (четвърти осемхилядник за нея), Елса Авила (първа мексиканка и латиноамериканка и най-млада алпинистка на осемхилядник), Карлос Карсолио (първи латиноамериканец с два от най-високите върхова), Рамиро Наварете (първи еквадорец с такъв връх). На следващия ден, в алпийски стил по нов маршрут на върха са и Стийв Ънч и Алън Хинкс. А Кукучка и Хайзер стигат и до неизкачвания дотогава Йебокангал (7365 м.).

След тази експедиция, както може да се предположи, следват празненства, чествания, интервюта, участия, които започват още от Катманду и продължават близо година. През този период Кукучка не участва в нови експедиции. Но той си остава скромния човек, когото всички познават и безкрайно уважават, заради възможностите, постиженията и това, което е направил за мнозина други. Целият този „шум” даже смущава полякът, който не желае да е център на вниманието, а е доволен, че тази „тежест” и „задължение” вече не е на раменете му. Най-добре за Кукучка пише Меснер, в поздравлението си лично до Юрек – „Ти не си втори. Ти си велик. Твой: Райнхолд” А самият Кукучка казва за себе си: „Аз съм човек като всички останали”.

През 1988-а Кукучка оглавява експедиция по Южната стена на Анапурна. Той и Хайзер предприемат опит и за преминаване на всички върхове над 8000 метра в масива. Но стигат само до Източния връх (8010 м.). Все пак, нов маршрут по тази впечатляваща стена е прокаран, но в планината завинаги остава Рамиро Наварате, който загива на слизане, след като също стъпва на Източния връх.

Година по-късно, на 24.10.1989 г. загива Йежи Кукучка, след падане от Южната стена на Лхоце, където е достигнал около 8200 м. Причина за смъртта на Кукучка е скъсване на въжето. Той е надживян от съпругата си и двата си сина. През 1992-а година е издадена книгата на Кукучка „Моят вертикален свят: изкачването на осемхилядниците”.

Източник: http://www.alpineclub-vihren.com/

Коментари