20 април 1984 г. - Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест

20 април 2019 г., 00:00
8048

Shutterstock

На тази дата роденият през 1943 г. легендарен български алпинист Христо Проданов става първият българин и общо 155-тият алпинист, стъпил на "Покрива на света". Проданов изкачва Еверест (8848 м) малко след 18 ч. на 20 април сам и без кислороден апарат, като минава през най-трудния за изкачване западен гребен. На върха остава 33 минути.

Българинът загива по време на слизането си от върха. Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест през месец април (най-често атаките към върха се предприемат през месец май), както и четвъртият човек, изкачил върха сам.

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст предприема продължителен поход из Стара планина със своя братовчед и от този момент насетне животът му е белязан от огромната обич към планината. Година по-късно среща случайно на улицата двама алпинисти, които толкова го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, освен да отдаде живота си на това занимание. Настрана от голямата любов към планината, той завършва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „Кремиковци“. Въпреки това Христо винаги следва своето влечение към алпинизма и през 1961 г. завършва Централната планинарска школа „Мальовица“.

През дългите си години като алпинист Христо Проданов извършва много експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при изключително тежки условия. Поставя редица рекорди. Неведнъж е на косъм от смъртта. Претърпява травми, загуба на пръсти на краката вследствие на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 г. Тогава Христо изкачва сам върха Лхотце  (8516 м) и  става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.

Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 г. три седемхилядни върха в планинския масив Памир в рамките на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са само малка част от големите успехи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е списъкът с постиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да достигне абсолютния връх, най-високото място на света!

Това желание го кара през 1984 г. да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април  Христо се изкачва към върха без кислород, като минава през западния склон, наречен още „Жестокия склон“, заради трудната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо да бивакува на открито, на височина около 8700 м. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20, 21  и до последния си дъх на 22 април 1984 г. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ият алпинист, стигнал покрива на света.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).

Друг българин – големият алпинист Людмил Янков, жертва своето собствено изкачване на Еверест, за да опита да намери Христо. Въпреки усилията си – преодолява 1330 м денивелация на „един дъх“, Янков не успява да намери своя другар и е принуден да прекрати търсенето. Тялото на Христо Проданов така и не е открито.

Така храбрият български алпинист губи живота си в следването на своето призвание. Макар и тялото му да остава завинаги в планината, днес ние помним впечатляващите му дела и се възхищаваме на неговата храброст и умения!

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1653 г. – Оливър Кромуел разпуска парламента в Англия.
1792 г. – Франция обявява война на Австрия и започва поредицата Революционни войни.
1841 г. – Във Филаделфия Едгар Алън По публикува Убийство на улица Морг, смятан за първия криминален разказ.
1846 г. – В Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник Български орел.
1876 г. – Избухва Априлското въстание насочено срещу османското владичество в България.
1920 г. – официално са открити VII летни олимпийски игри в Антверпен, Белгия.
1935 г. – Започва да функционира автобусният транспорт в София.
1940 г. – В САЩ е демонстриран първият електронен микроскоп.
1941 г. – България във Втората световна война: Втора българска армия окупира Беломорска Тракия.
1943 г. – Започва избиването на евреи във Варшавското гето.
1968 г. – Състои се първият концерт на Deep Purple в градчето Таструп, Дания.
1972 г. – Аполо 16 каца на Луната.
1975 г. – Село Виница става квартал на Варна.
1998 г. – Германската терористична групировка Фракция Червена армия обявява, че се саморазпуска, след 28 години съществуване.
1999 г. – Учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд извършват масово убийство в гимназията на Колумбайн, Колорадо, като убиват 13 и раняват 24 души, преди да се самоубият.
2010 г. – Експлозия на нефтената платформа Дийпуотър Хърайзън в Мексиканския залив причинява най-големият нефтен разлив в историята на нефтената индустрия.

Родени

570 г. – Мохамед, арабски религиозен водач († 632 г.)
1492 г. – Пиетро Аретино, италиански писател († 1556 г.)
1727 г. – Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто, белгийски дипломат († 1794 г.)
1808 г. – Наполеон III, френски политик и император († 1873 г.)
1818 г. – Хайнрих Гьобел, американски изобретател († 1893 г.)
1839 г. – Карол I, крал на Румъния († 1914 г.)
1846 г. – Георги Икономов, български революционер († 1876 г.)
1856 г. – Кирил Ботев, български генерал, брат на Христо Ботев († 1944 г.)
1857 г. – Херман Банг, датски писател († 1912 г.)
1858 г. – Георги Мечконев, български военен деец († 1930 г.)
1868 г. – Тома Давидов, български офицер и революционер († 1903 г.)
1873 г. – Гомбожаб Цибиков, руски изследовател († 1930 г.)
1879 г. – Итало Гариболди, италиански офицер († 1970 г.)
1881 г. – Николай Мясковски, руски композитор († 1950 г.)
1889 г. – Адолф Хитлер, германски диктатор († 1945 г.)
1889 г. – Георги Овчаров, български архитект († 1953 г.)
1891 г. – Паисий Каравелов, български духовник и общественик († 1944 г.)
1893 г. – Жоан Миро, испански художник († 1983 г.)
1893 г. – Харолд Лойд, американски актьор († 1971 г.)
1907 г. – Августин Кандиотис, гръцки духовник († 2010)
1918 г. – Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 2007)
1927 г. – Карл Мюлер, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1987 г.
1927 г. – Павел Луспекаев, съветски актьор († 1970 г.)
1928 г. – Добри Палиев, български перкусионист, композитор († 1997 г.)
1928 г. – Робърт Бърн, американски шахматист († 2013 г.)
1929 г. – Вадим Юсов, руски кинооператор
1932 г. – Тончо Русев, български композитор
1939 г. – Джо Камп, американски режисьор
1940 г. – Джордж Такеи, американски актьор
1941 г. – Райън О'Нийл, американски актьор
1943 г. – Венцеслав Николов, българска виолончелист, диригент и педагог
1943 г. – Джон Елиът Гардинър, английски диригент
1945 г. – Грегъри Олсен, американски астронавт
1946 г. – Рикардо Мадуро, президент на Хондурас
1947 г. – Виктор Суворов, руски писател
1949 г. – Джесика Ланг, американска актриса
1950 г. – Александър Лебед, руски генерал († 2002 г.)
1951 г. – Лутер Вандрос, американски певец († 2005 г.)
1953 г. – Николай Грънчаров, български футболист († 1997 г.)
1954 г. – Росица Борджиева, българска певица
1956 г. – Каха Бендукидзе, грузински политик († 2014 г.)
1962 г. – Стамен Явахчов, български пантомимист
1964 г. – Анди Съркис, английски актьор
1970 г. – Стефан Цветков, български тенисист
1972 г. – Желко Йоксимович, сръбски певец
1972 г. – Кармен Електра, американски модел и актриса
1976 г. – Йоанис Папайоану, гръцки шахматист
1976 г. – Шей Гивън, ирландски футболист-вратар
1977 г. – Алехандро Сичеро, венецуелски футболист
1985 г. – Кърт Хокинс, американски кечист

Починали

1089 г. – Димитър Звонимир, крал на Хърватия (* ? г.)
1164 г. – Виктор IV, римски антипапа (* 1095 г.)
1314 г. – Климент V, римски папа (* 1264 г.)
1768 г. – Джовани Каналето, италиански художник (* 1697 г.)
1872 г. – Людевит Гай, хърватски писател (* 1809 г.)
1885 г. – Густав Нахтигал, немски военен лекар (* 1834 г.)
1912 г. – Брам Стокър, ирландски писател (* 1847 г.)
1918 г. – Карл Фердинанд Браун, германски физик, Нобелов лауреат (* 1850 г.)
1918 г. – Христо Никифоров, български политик (* 1855 г.)
1925 г. – Иван Минков, български опълченец (* 1883 г.)
1939 г. – Петър Ацев, български революционер (* 1877 г.)
1947 г. – Кристиан X, крал на Дания (* 1870 г.)
1948 г. – Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония (* 1880 г.)
1952 г. – Александрин фон Мекленбург-Шверин, кралица на Дания (* 1879 г.)
1953 г. – Ерих Вайнерт, немски поет († 1890 г.)
1960 г. – Ксения Александровна, велика руска княгиня (* 1875 г.)
1962 г. – Иван Вълков, български офицер (* 1875 г.)
1964 г. – Димитър Ганев, български комунист (* 1898 г.)
1965 г. – Стефан Сърчаджиев, български кинорежисьор (* 1912 г.)
1970 г. – Паул Целан, австрийски поет (* 1920 г.)
1982 г. – Ацо Шопов, писател от СР Македония (* 1923 г.)
1989 г. – Дору Давидович, авиатор (* 1945 г.)
1992 г. – Бени Хил, британски комик (* 1924 г.)
1995 г. – Милован Джилас, югославски политик (* 1911 г.)
1996 г. – Кристофър Робин Милн, английски писател (* 1920 г.)
1999 г. – Рик Руд, американски кечист (* 1958 г.)
2001 г. – Николай Ковачев, български езиковед
2008 г. – Ксенте Богоев, политик от Република Македония (* 1919 г.)

Празници

Международен ден на свободния печат. Обявен е през 1991 г. от организацията „Репортери без граница“.
Астрология: последен ден на слънчевия знак Овен
Международен празник на канабис културата - 4/20

Ключови думи:
Коментари