Днес е рожденият ден на първия българин, покорил върха на света

24 февруари 2019 г., 00:00
4912

Daniel Prudek / Shutterstock

Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст предприема продължителен поход из Стара планина със своя братовчед и от този момент насетне животът му е белязан от огромната обич към планината. Година по-късно среща случайно на улицата двама алпинисти, които толкова го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, освен да отдаде живота си на това занимание. Настрана от голямата любов към планината, той завършва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „Кремиковци“. Въпреки това Христо винаги следва своето влечение към алпинизма и през 1961 г. завършва Централната планинарска школа „Мальовица“.

През дългите си години като алпинист Христо Проданов извършва много експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при изключително тежки условия. Поставя редица рекорди. Неведнъж е на косъм от смъртта. Претърпява травми, загуба на пръсти на краката вследствие на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 г. Тогава Христо изкачва сам върха Лхотце  (8516 м) и  става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.

Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 г. три седемхилядни върха в планинския масив Памир в рамките на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са само малка част от големите успехи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е списъкът с постиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да достигне абсолютния връх, най-високото място на света!

Това желание го кара през 1984 г. да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април  Христо се изкачва към върха без кислород, като минава през западния склон, наречен още „Жестокия склон“, заради трудната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо да бивакува на открито, на височина около 8700 м. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20, 21  и до последния си дъх на 22 април 1984 г. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ият алпинист, стигнал покрива на света.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).

Друг българин – големият алпинист Людмил Янков, жертва своето собствено изкачване на Еверест, за да опита да намери Христо. Въпреки усилията си – преодолява 1330 м денивелация на „един дъх“, Янков не успява да намери своя другар и е принуден да прекрати търсенето. Тялото на Христо Проданов така и не е открито.

Така храбрият български алпинист губи живота си в следването на своето призвание. Макар и тялото му да остава завинаги в планината, днес ние помним впечатляващите му дела и се възхищаваме на неговата храброст и умения!

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    303 г. — Император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя.
•    1303 г. — Битката при Рослин, част от Първата война за независимост за Шотландия
•    1510 г. — Папа Юлиан II отменя наложеното над Венеция отлъчване от Католическата църква.
•    1582 г. — Папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар.
•    1607 г. — За първи път е поставена операта „Орфей“ на Клаудио Монтеверди по либрето на Алесандро Стриджо.
•    1616 г. — Комисия от римокатолически теолози определя идеята на Николай Коперник за хелиоцентричната система като „безсмислена, абсурдна, и официално еретична, тъй като отявлено противоречи на Светото писание…“.
•    1711 г. — Състои се премиерата на операта "Риналдо" от Георг Фридрих Хендел в Лондон.
•    1719 г. — Император Петър I учредява в Санкт Петербург Кунсткамерата — първия руски музей.
•    1783 г. — Английският парламент взема решение за прекратяване на Британско-американската война.
•    1821 г. — Мексико получава независимост от Испания.
•    1839 г. — Уилям Отис получава патент за багер.
•    1841 г. — Създаден е окръг Ричлънд в щата Илинойс, САЩ.
•    1848 г. — Излиза "Манифест на комунистическата партия", написана от Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
•    1848 г. — Кралят на Франция Луи-Филип абдикира от престола; във Франция е обявена Втора република.
•    1861 г. — Великият църковен събор в Цариград низвергва и осъжда на заточение Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
•    1876 г. — Състои се премиерата на музикалното произведение "В пещерата на планинския цар" норвежкия композитор Едвард Григ в Осло.
•    1878 г. — Освободен е град Горна Джумая (дн. Благоевград).
•    1878 г. — Руско-турска война: Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано.
•    1881 г. — Започва изграждането на Панамския канал.
•    1881 г. — Основан е чилийският град Темуко.
•    1887 г. — Париж и Брюксел стават първите столици, свързани с телефонна връзка.
•    1895 г. — Започва Национално-освободителното въстание в Куба против испанските колонизатори, начело с Хосе Марти.
•    1910 г. — Създаден е шведският футболен отбор Малмьо ФФ.
•    1918 г. — Естония приема декларация за независимост от Русия.
•    1921 г. — С Указ на цар Борис III се премахва наборната военна служба в Българската армия и се преминава към платена доброволческа служба на войнишкия състав.
•    1932 г. — Създаден е Висшият електорален съд — най-високата инстанция на изборното правосъдие в Бразилия.
•    1938 г. — В САЩ за първи път е използван найлон за стока за широко потребление — започва производството на найлонова четка за зъби.
•    1939 г. — Унгария се присъединява към Антикоминтерновия пакт.
•    1940 г. — Открито е 25-ото Обикновено Народно събрание.
•    1941 г. — Япония провъзгласява за своя територия островите в Океания.
•    1942 г. — Излъчено е първото предаване по Радио "Гласът на Америка".
•    1942 г. — Втората световна война: Съветска подводница торпилира и потапя край Босфора  българския кораб Струма, превозващ 778 български евреи бежанци към Палестина.
•    1945 г. — Втората световна война: Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев получава задачата за провеждане на Мурската операция.
•    1946 г. — В Аржентина Хуан Перон е избран за президент.
•    1955 г. — Турция и Иран сключват Багдадския пакт, просъществувал 24 години.
•    1958 г. — Създадена е кубинска радиостанция Радио Ребелде от Че Гевара.
•    1962 г. — Закрито е 29-ото Обикновено Народно събрание.
•    1964 г. — Касиус Клей (Мохамед Али) става за първи път световен шампион по бокс в тежка категория.
•    1966 г. — Ганайският президент Нкрума е свален, докато гостува в Чили.
•    1969 г. — Джими Хендрикс изнася последния си концерт в Англия.
•    1969 г. — Американският космически кораб Маринър 6 е изстрелян към Марс.
•    1981 г. — Официално са закрити 13-те Зимни олимпийски игри 1980 в Лейк Плесид, щата Ню Йорк,САЩ.
•    1981 г. — Бъкингамският дворец обявява годежа на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър.
•    1984 г. — Дяволският мост (Ардино) на река Арда близо до град Ардино е обявен за паметник на културата.
•    1984 г. — Започва дипломатическото сътрудничество на Камерун с България.
•    1988 г. — След представление в Германия зрителите аплодират Лучано Павароти в продължение на 1 час и 7 минути, в резултат на което той излиза на сцената 165 пъти.
•    1992 г. — Създаден е Национален парк Рила с обща площ 107 924 хектара.
•    2002 г. — Приключват Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
•    2004 г. — Българинът подполковник Петко Лилов, който е командир на българския батальон в Кербала, Ирак, е назначен за вицегубернатор на града.
•    2007 г. — Официално е открит стадионът на Ковънтри Сити — Рикох Арена.
•    2008 г. — Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.
•    2013 г. Митрополит Неофит избран за Патриарх на Българската църква

Родени

•    1463 г. — Джовани Пико делла Мирандола, италиански хуманист († 1494 г.)
•    1500 г. — Карл V, император на Свещената Римска империя († 1558 г.)
•    1536 г. — Климент VIII, римски папа († 1605 г.)
•    1547 г. — Хуан Австрийски, испански военачалник († 1578 г.)
•    1619 г. — Шарл Льо Брюн, френски художник († 1690 г.)
•    1644 г. — Мария Елизабета Лемерхирт, майка на Йохан Себастиан Бах († 1694 г.)
•    1744 г. — Фьодор Ушаков, руски адмирал († 1817 г.)
•    1767 г. — Рама II, крал на Сиам († 1824 г.)
•    1786 г. — Вилхелм Грим, германски филолог († 1859 г.)
•    1788 г. — Юхан Дал, норвежки художник († 1857 г.)
•    1817 г. — Огюст-Александър Дюкро, френски генерал († 1882 г.)
•    1829 г. — Фридрих Шпилхаген, германски писател († 1911 г.)
•    1831 г. — Лео фон Каприви, пруски генерал († 1899 г.)
•    1842 г. — Ариго Бойто, италиански поет († 1918 г.)
•    1850 г. — Мари Ясаи, унгарска артистка († 1926 г.)
•    1863 г. — Франц фон Щук, немски художник († 1928 г.)
•    1870 г. — Теодор Гълъбов, български стенограф († ?)
•    1875 г. — Константин Хирл, немски политик († 1955 г.)
•    1878 г. — Александър Божинов, български художник († 1968 г.)
•    1882 г. — Стоян Романски, български езиковед († 1959 г.)
•    1884 г. — Иван Абаджиев, български офицер († ? г.)
•    1885 г. — Станислав Виткевич, полски писател († 1939 г.)
•    1885 г. — Честър Нимиц, американски адмирал († 1966 г.)
•    1890 г. — Ангел Димитров, български цирков артист († 1965 г.)
•    1892 г. — Владимир Стойчев, български военен († 1990 г.)
•    1893 г. — Крум Кюлявков, български писател († 1955 г.)
•    1895 г. — Всеволод Иванов, съветски писател († 1963 г.)
•    1897 г. — Никола Недков, български лекар († 1955 г.)
•    1899 г. — Михаил Громов, съветски авиатор († 1985 г.)
•    1900 г. — Максим Щраух, съветски артист († 1974 г.)
•    1909 г. — Огъст Дърлет, американски писател († 1971 г.)
•    1912 г. — Иржи Трънка, чешки художник († 1969 г.)
•    1916 г. — Иван Башев, български политик († 1971 г.)
•    1918 г. — Винчо Христов, български партизанин († 1943 г.)
•    1931 г. — Славе Македонски, български писател († 2002 г.)
•    1932 г. — Мишел Льогран, френски композитор
•    1933 г. — Веселин Искърски, български журналист († 1995 г.)
•    1936 г. — Чудомир Начев, български лекар († 2005 г.)
•    1938 г. — Филип Найт, американски предприемач (Nike)
•    1940 г. — Денис Лоу, шотландски футболист
•    1941 г. — Сам Лундвал, шведски фантаст
•    1946 г. — Ратомир Дуйкович, сръбски футболист
•    1947 г. — Едуард Джеймс Олмос, американски актьор
•    1948 г. — Уолтър Смит, шотландски футболист
•    1950 г. — Любен Чаталов, български актьор
•    1952 г. — Светла Златева, българска лекоатлетка
•    1955 г. — Ален Прост, френски пилот от Формула 1
•    1955 г. — Стив Джобс, американски предприемач и изобретател († 2011 г.)
•    1956 г. — Джудит Бътлър, американски философ
•    1960 г. — Валери Цеков, български политик
•    1964 г. — Иван Маринов – Маслара, български футболист
•    1966 г. — Били Зейн, американски актьор
•    1966 г. — Милена Славова, пънк/рок певица
•    1968 г. — Мартин Вагнер, германски футболист
•    1971 г. — Педро де ла Роса, испански пилот във Формула 1
•    1972 г. — Владимир Колев, български футболист
•    1972 г. — Крис Фен, американски музикант
•    1973 г. — Йордан Йовчев, български гимнастик
•    1981 г. — Лейтън Хюит, австралийски тенисист
•    1982 г. — Клара Закопалова, чешка тенисистка
•    1987 г. — Жельо Желев, български футболист
•    1988 г. — Майкъл Джонсън, английски футболист

Починали

•    1646 г. — Андерс Буре, шведски топограф (* 1571 г.)
•    1704 г. — Марк Антоан Шарпантие, френски композитор (* 1643 г.)
•    1777 г. — Жозе I, крал на Португалия (* 1714 г.)
•    1810 г. — Хенри Кавендиш, английски учен (* 1731 г.)
•    1856 г. — Николай Лобачевски, руски математик (* 1792 г.)
•    1862 г. — Бернхард Ингеман, датски писател (* 1789 г.)
•    1905 г. — Ташко Цветков, български революционер (* ? г.)
•    1907 г. — Карло Хошек, чешки и български революционер (* ? г.)
•    1907 г. — Пасхалис Цягас, гръцки капитан (* 1873 г.)
•    1910 г. — Карл Лемох, руски художник от немски произход (* 1841 г.)
•    1913 г. — Йоанис Капитанис, гръцки революционер (* 1875 г.)
•    1919 г. — Авксентий Пелагонийски, български духовник (* 1850 г.)
•    1923 г. — Елена Грънчарова, българска революционерка (* 1842 г.)
•    1925 г. — Карл Ялмар Брантинг, министър-председател на Швеция, Нобелов лауреат през 1921 (*1860 г.)
•    1930 г. — Василий Завялов, руски физиолог и биохимик (* 1873 г.)
•    1934 г. — Гаврил Занетов, български юрист (* 1863 г.)
•    1935 г. — Христо Стойчев, български лекар—балнеолог (* 1872 г.)
•    1941 г. — Емил Зегадлович, полски писател (* 1888 г.)
•    1942 г. — Борис Иванов, български ботаник (* 1879 г.)
•    1947 г. — Пиер Жане, френски философ (* 1859 г.)
•    1951 г. — Георги Попаянов, български революционер (* 1881 г.)
•    1953 г. — Герд фон Рундщет, германски фелдмаршал (* 1875 г.)
•    1963 г. — Мила Павлова, българска актриса (* 1928 г.)
•    1973 г. — Димитър Табаков, български математик (* 1879 г.)
•    1975 г. — Николай Булганин, съветски политически и военен деец (* 1885 г.)
•    1976 г. — Димитър Митрев, югославски писател (* 1919 г.)
•    1981 г. — Георги Наджаков, български физик (* 1897 г.)
•    1988 г. — Блюма Зейгарник, руска психоложка (* 1900 г.)
•    1993 г. — Боби Мур, английски футболист (* 1941 г.)
•    1994 г. — Димитър Грива, български композитор (* 1914 г.)
•    1995 г. — Ката Лахтова, югославски политик (* 1924 г.)
•    2001 г. — Клод Шанън, американски информационен теоретик (* 1916 г.)

Празници

•    Естония — Ден на независимостта (обявена през 1918 г., от Русия, национален празник)
•    Мексико — Ден на националното знаме (чества се от 1937 г.)
•    Румъния — Общонароден празник Драгобете (ден, от който птиците започват пролетното чифтосване, ден на любовниците)
•    Тайланд — Ден на националните артисти (чества се от 1985 г.)

Източници: bulgarianhistory.org, Wikipedia

 

Ключови думи:
Коментари