Всекидневието в Северна Корея не е от нещата, за които получаваме информация често. Понякога крайчецът завесата се повдига, за да видим фрагменти от живота на възрастните в най-затворената страна в света. Как обаче живеят децата? Bright Side представя няколко интересни факта, свързани с живота на най-малките в Северна Корея и начините, по които той се различава от детството в повечето страни. Нека видим.

Първото, което новороденото дете получава е „сонгбун“ – социален статус, който определя целия му по-нататъшен живот. В зависимост от семейството, в което детето се е родило, то се причислява към една от трите касти – „лоялна“, „колебаеща се“ или „враждебна“. Сонгбун се наследява от бащата и определя кое училище ще посещава детето, в кой университет ще влезе, каква професия може да упражнява и дали има право да стане член на Корейската работническа партия.

Задължителното образование започва в детската градина. Децата могат да посещават детска градина от четиригодишни, но на петгодишна възраст това става задължително. За да посещава училище, всяко дете трябва да е ходило на детска градина поне една година.

Много от децата, живеещи в сиропиталищата, всъщност имат родители. Те просто са толкова бедни, че нямат възможност да се грижат за тях. По същата причина вече осиновени деца биват връщани отново в сиропиталищата.

В училище се изучават подробно биографиите на политическите лидери, както и руски език. Редица часове са посветени на популяризирането на „революционните“ програми на Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и Ким Чен Ун. Освен руски учениците учат и английски, но познанията им остават слаби поради недопускането на чуждестранни книги. На 10-годишна възраст учениците влизат в Корейския детски съюз и започват да посещават политически събрания.

Идеологическата пропаганда е навсякъде. По училищните коридори са разлепени политически плакати, а в свободното си време учениците участват в идеологически пиеси. По време на големите празници децата пресъздават военни паради, в които носят военни униформи и маршируват с картонени танкове и ракетни установки.

Децата посещават публични екзекуции. Това травмиращо изживяване е прието за нормална част от възпитанието на всеки млад севернокореец. Те дори са принудени да участват в „публичното изобличаване“ на осъдените.