Какво ви минава през главата, когато чуете да наричат някого умен? Сигурно си мислите за интелигентност, образованост, ерудиция. Да бъдеш умен обаче е нещо много повече.

Истински умните хора са пълни със съчувствие, творчески, смирени и благодарни личности. Те гледат на себе си като на късче от един по-голям свят. И знаят, че са способни на велики дела.

Умни хора са онези, които не правят следните неща:

Не позволяват на миналите грешки да пречат на настоящето

Умните хора знаят, че без поражения няма победи. Твърде много от нас позволяват на събития от миналото да оформят настоящето. Така често не успяваме да постигнем целите и мечтите си. Умните хора обаче са наясно, че стореното е сторено и гледат на грешките като на уроци, които им помагат да станат по-добри.

Не се съсредоточават върху лошото

Умните хора знаят, че имат власт над собствените си мисли. И ги фокусират върху позитивното. Те искрено вярват, че мислите са нещо реално и материално. Знаят, че животът е по-лесен и приятен, когато използват уменията си да мечтаят, да се изненадват, да творят, да строят, да променят и да обичат.

Не бягат от проблемите

Всички имат и ще имат проблеми. В работата, с парите, в личния живот, със здравето и т.н. Умните хора обаче посрещат тези проблеми очи в очи. Те търсят творчески способ за разрешаването им. И когато се спънат, стават и продължават да вървят. Противопоставят се на страховете си мъжествено. И умеят да разглеждат всеки проблем като шанс за промяна към нещо по-добро.

Не се тревожат за мнението на другите

Умните хора не позволяват на негативното мнение на околните (или дори на самия страх, че такова може да се появи) да ги спира да живеят, да бъдат щастливи и да успяват. Светът е пълен с циници, скептици и хора, които обичат да мразят. Умните обаче ги оттласкват настрана. Вместо това се обкръжават с други умни хора, които споделят ценностите и страстите им. Не забравяйте тази мъдра мисъл: „Ако сте най-умният човек в стаята, значи сте в погрешната стая!“.

Не губят време

Умните хора не пилеят времето си. Те си създават продуктивни навици, които им помагат да работят не по-здраво, а по-интелигентно. Те не губят време за безсмислени задачи. Знаят, че постоянният труд вреди на мозъка и от време на време му позволяват да почива пълноценно.