6. Красив водач на автомобил
Автоматично приемаме, че красивите хора са и добри шофьори. Мозъкът ни изхожда от видимите качества на човека и допуска, че и останалите му качества са подобни. Вярваме, че който е красив, непременно е и отличен шофьор. В училище този ефект се проявява по следния начин: въз основа на слабите оценки на даден ученик по един предмет – например математика - учителите са склонни да му пишат по-ниски оценки и по друг – например история.
7. Групово мислене
Фатална е и склонността на мозъка да оценява хората от собствения социален кръг по-високо от останалите. Колкото по-силно се отъждествяваме с дадена група, толкова повече този ефект се задълбочава. Понякога това стига дотам, че оправдаваме простъпките на други само защото са привърженици на същия футболен отбор като нас.
8. Самоизпълняващо се очакване
„Мислещият човек променя мнението си“, казва Ницше и се прицелва в една болезнена точка: нашият мозък трябва едва ли не да бъде принуден да отхвърля общоприетите твърдения. По правило сме склонни да приемаме онези информации, които потвърждават предварително съставеното ни мнение. Виждаме онова, което сме очаквали. Ако един предразсъдък е достатъчно здраво вкоренен, мозъкът ни тълкува дори факти, които явно го опровергават, като потвърждение на собственото ни убеждение.
9. Един милион мухи не може да се заблуждават
Два ресторанта се намират непосредствено един до друг. Единият е пълен, а другият празен. В кой от тях ще влезете? Точно така, в пълния. Човекът интуитивно е стадно създание. Колкото повече хора харесват дадено нещо, толкова по-голяма е вероятността другите да споделят това мнение.
10. Когнитивна слепота (психична скотома)
Всичко това е прекрасно, но не се отнася до вас? Тази навярно е най-голямата мисловна грешка! Учените я наричат „когнитивна слепота“. Човек смята себе си за безпогрешен, разумен и обективен. Винаги другите са тези, които се заблуждават.
„От всичко на света здравият разум е разпределен най-справедливо, защото всеки смята, че притежава достатъчно от него“ (Рене Декарт). Но онова, което най-често разбираме под „здрав разум“, обикновено е точно обратното: сбор от погрешни изводи, предразсъдъци и едностранни гледища. Сега, когато прочетохте тази информация, знаете, че не бива да се доверявате сляпо на преценката си. А разбирането, че е възможно и вие да сте се излъгали, ще помогне броят на мисловните грешки значително да намалее.
