6. Лъжата може да е възникнала, за да улесни съдействието между хората

Ако помислите, има логика. В своята еволюция хората е трябвало да си съдействат, за да оцелеят. А какъв е най-добрият начин да накараш другия да ти съдейства? Всеки, който е гледал „Сървайвър” знае, че това е да заблудиш другите какви са истинските ти намерения. Както го формулират авторите на едно изследване, публикувано по-рано през годината в сп. Proceedings of the Royal Society B: „Тактическата заблуда, интерпретирането на света по различен начин пред друг човек, може да позволи на измамниците да се възползват от условното съдействие като тактически интерпретират различно миналите си действия и/или настоящите си намерения.” Лъжите може да се окажат стълб на най-великото алтруистично творение на нашия вид, съдействието.

7. Двегодишните могат да лъжат съзнателно

Не са ли децата прекалено невинни, за да си измислят разни неща, за да ви объркат или да получат това, което искат? Не. Хората развиват способността си да лъжат скоро след като се научат да ходят, доказват проучвания на психолози.

8. Компулсивните лъжци стават по-умни

Изследване, публикувано през 2005 г. предлага интригуващи данни за това какво се случва в мозъка на хората, които лъжат през цялото време. Може би не е изненадващо, че те имат много повече съединително „бяло вещество” в префронталния кортекс, онази част от мозъка, която отговаря за познанието и рационалността. Компулсивните лъжци имали 22-26% повече „бяло вещество” от контролната група.

9. „Серумът на истината” не гарантира, че няма да излъжем

Въпреки всичко, което сме виждали във филмите, натриевият пентотал или „серумът на истината” не кара хората да казват истината. Той просто кара човек да избълва безкраен поток информация – част от която истина, друга част фантазия, защото психическите му „филтри” временно са премахнати.

10. Политиците са лъжци още от зората на западната цивилизация

Често наричаме Древна Гърция „люлката на демокрацията” - и още столетия преди новата ера има обширни доказателства, че политиците са били лъжци. Един от най-известните примери е кариерата на Алкивиад, който бил известен със смяната на страните в Пелопонеските войни. Като атински про-военен политик и стратег, той избягва в Спарта, където също подклажда войната. Когато нещата в Спарта потръгват зле, той се връща обратно в Атина. Любимата му политическа тактика е била измамата.