В Коста Рика - най-зелената страна

13 декември 2018 г., 18:02
3467

Anna Om / Shutterstock

Самолетчето прилича на детска играчка. Изрисувано е с шарени папагали и дървета. Има и един тукан. Връща ме години назад и събужда още повече приключенския дух, с който така и така съм пристигнала в Коста Рика.

Само че... с него няма да си играем, а ще летим. От столицата Сан Хосе до Тортугеро - райското кътче на север, в което има само джунгла. Дотам, както и до много други места в малката централноамериканска държава път няма. Стига се или със самолет, или с лодка. Ако искаш.

Искам, разбира се. Това Тортугеро ме е запленило още от София. Толкова е зелено и диво, че заради него тръгвам на презокеанската ваканция с точно 12 кг багаж, нито грам повече. Костариканските авиолинии не дават. Когато виждам размерите на 12-местното хвърчащо превозно средство, разбирам защо.

През големите му прозорци се виждат всеки покрив, всяка градинка, дори листата по дърветата - летим на не повече от 1 км височина. След половин час

кацаме на асфалтирана площадка насред джунглата.

ronnybas / Shutterstock

От едната страна на 10 метра е реката, носеща също името Тортугеро, от другата - пак на 10 м - Карибско море. Доволни, че и този път оцеляхме, се качваме на лодката, която ще ни откара до хотела "Тортугеро лодж". Това са няколко дървени бунгала с ресторант и малко басейнче. Прозорците нямат стъкла, само мрежи срещу комари. От всички глезотии на цивилизацията в стаята намираме единствено електронен часовник с аларма - за да не закъснеем за риболова или за нахлуването във влажната и непроходима гора.

Великолепно е! И в София не живея на шумно място, но тишината тук е истински красива. Допълват я двуметрови пъстри кротони, палми, гигантски дървета, орхидеи - в Коста Рика има над 1000 вида от тях. А на един поглед разстояние е голямата река, която след по-малко от километър се влива в океана.

След час вече сме там, в океана, или по-точно - в Карибско море.

Всеки с въдица в ръка. Вълните са големи, но тарпоните - също. Тези риби яко се дърпат, но успяваме да извадим няколко на борда. Една снимка и обратно във водата. Риболовът е една от основните атракции за туристи в Коста Рика, но тя - нали е "най-зелената" държава в света - така се грижи за популацията на морските обитатели.

В излязлата като от приказка градина на хотела е спокойно, никой и нищо не ме тормози. Когато обаче наближавам задната ограда, цели рояци комари се втурват към мен. Бранят си джунглата от всякакви нежелани гости. За "посещение" на негостоприемната гора е задължително да обуя ботуши (от хотела), да съм с дълги крачоли и ръкави, дъждобран, шал и очила върху лицето. Точно тук репелентът не помага.

При късмет отвъд оградата могат да се видят маймуни, също и някои от 850-те вида птици, с които е прочута Коста Рика. В Тортугеро се срещат 300 от тях, включително най-атрактивните тукан и папагалите ара.

Туканът е много бърз –

когато след два дни си тръгваме с лодка по реката, няколко от тези смешни на вид птици ни се изплъзват с лекота от обектива на фотоапарата.


Туканът - една от най-смешните птици в природата. Снимка: Tadas_Jucys / Shutterstock 

Много исках да се разходя по карибския плаж - там, където кацна самолетчето, за да видя водни костенурки. Не ме пуснаха - освен костенурки, там често се навъртали и акули, а в спокойната река дебнели крокодили. Тях обаче видях по-късно на съвсем друго място.

И разходката по плажа не ми се разминава - само че на юг, до границата с Панама. Там, в курортния комплекс Пуерто Виехо, насред километри пясъчна ивица и палми човек си отдъхва от умората от тропическата гора. Обаче на тропика няма как да не вали - и дългата разходка по плажа до най-южното градче Мансанийо се превръща в изключително мокро преживяване. След няма и час обаче слънцето грейва с такава усмивка, че прощаваш на облаците всичко, което са ти причинили.

Идва време да минем от източния бряг

на Коста Рика, където се наслаждаваме на изгрева, на западния, тихоокеанския, на който ни очакват умопомрачителни залези. Планът е: с кола до Сан Хосе и оттам със самолет до Кепос - град, разположен в известния природен парк "Мануел Антонио".

Шофьорът обаче не успява да измине 190-те километра до столицата за 5 часа и изпускаме летателното средство.

Тук е мястото да спомена, че пътищата не са най-доброто нещо в Коста Рика. Освен Панамериканската магистрала, която прекосява страната от север на юг, има още 15-ина асфалтирани междуградски шосета, които са доста тесни. И черни пътища се срещат, но 25 км по един такъв са достатъчни за наместване на всички вътрешни органи. Най-неудобното за туриста е, че почти всички шосета тръгват радиално от Сан Хосе. Т.е. за да стигнеш от едно място до друго, трябва да минеш през столицата, защото пряк път между тях няма. Така понякога обикаляш 100 км и 4 часа от вулкан до природен парк например, които иначе са само на 15 км един от друг.

Продължаваме с колата към Тихия океан и

след още 190 км и 5 часа стигаме до Кепос.
 

Julio Alberto Bragado / Shutterstock

Изкачваме един хълм и настроението ми окончателно спада, защото очакването е да се настаним в хотел на самия бряг. И тук обаче изненадата е зад оградата - след като слизаме до новото убежище, се провирам между палмите и дърветата и пред очите ми се разкрива уникална гледка - плаж, пет пъти по-широк от карибския, без край, а срещу него - няколко острова, кацнали в Тихия океан. Изглежда, всяка гледка в Коста Рика е по-зашеметяваща от предишната!

Matyas Rehak / Shutterstock

Но тук ни чакат далеч по-забавни изненади. В момента, в който излизам на балкона - а той е без ограда и стаята ни е на практика на нивото на земята, виждам облещена срещу мен игуана. Не мърда. Оказва се, че живее в дупка в бетона точно под балкона. На следващия ден вече сме приятели -

аз нося на гущера банан, а той позира за фотосесия.

Бананите обаче привличат още гладници и в един момент се разгаря истинска битка между игуани. Тези гущери са дружелюбни, много симпатични и навсякъде - в ресторанта, на басейна, всъщност из цялата държава.

Също като маймуните. Вместо да ги търсим, те сами привличат вниманието ни, скачайки по дърветата над рецепцията. И сред тях наблюдаваме бурни страсти - гняв, боричкане, гонене.

В парка "Мануел Антонио" е пълно с природолюбители. Тук са изгонили комарите за удобство на посетителите. Коста Рика е най-известната дестинация за екотуризъм в света и той е най-печелившият й бизнес - наред с аграрното производство и напоследък с направата на чипове - Intel има голям завод в малката държава. 27% от територията й е защитена, а на 51-хилядите й кв. км се срещат 6% от растителните и животинските видове на планетата. Правителството й е твърдо решено до 2021 г. да я превърне в първата в света въглеродно неутрална държава.

Simon Dannhauer / Shutterstock

Биолози, зоолози, орнитолози и обикновени любители идват само за да видят поне малка част от богатството на флора и фауна. Американци се радват като деца на един мравояд, който едва се забелязва някъде горе на дърво край близката река. А какво ли ще е да засечем ягуар? Всеки местен, когото питаме, твърди, че е виждал с очите си тази котка. Тя е у дома си в Коста Рика, но за съжаление за две седмици не зърваме нито една.

Затова пък имаме шанса да се насладим на колибри, много, постоянно пърхащи колибри.

Rosalie Kreulen / Shutterstock

Наистина са миниатюрни, колкото малко цветче. Няма спиране при тях - непрекъснато са в движение, дори когато кацнат на някое стъбло. Срещаме ги съвсем близо до Сан Хосе, по пътя, който води към вулкана Поас. О, той задължително трябва да се види! Алеята стига до самия кратер, на 400-500 м от него. А той клокочи, вдига пара, наоколо мирише на сяра - както си му е редът. Поас е на някакви си 40 км от Сан Хосе. Изхвърля за последно пепел през декември 2009 г. Близо до столицата има още един - Ирасу, но безспорният лидер в Коста Рика е

Аренал - най-активният вулкан, който бълва лава и камъни почти всеки ден.

Зрелището е невероятно!


Esdelval / Shutterstock

Не можем да си тръгнем от това райско кътче, преди да сме си взели довиждане с едни внушителни негови обитатели. Крокодилите очевидно си имат любими места - и туристическите гидове ги знаят. Или обратно - може би зелените чудовища харесват многобройните двукраки и затова им се показват в цялото си величие. Над 20 крокодила на всякаква възраст и размер са се разположили точно под моста на река Тарколес, т.е. под едно от главните шосета на републиката - между другото, една от 22-те най-стари републики в света. Водата е малко мътна, но гърбовете им се виждат прекрасно, а някои са излезли направо на брега, за да позират по-добре за снимка. Костариканците твърдят, че не ядат крокодилско - а то е много вкусно. Основната им храна е ориз с черен боб. И, разбира се, банани, ананаси и кафе - огромни плантации са се разпрострели из цялата страна, но всичко е собственост предимно на американски фирми.

Това обаче не притеснява 4-те милиона жители на Коста Рика. Проучване на "Ню Икъномикс Фаундейшън" от 2009 г. сочи, че те са най-щастливите хора на планетата. Вероятно и тропическото величие, в което живеят и което наистина се стараят да опазят, има пръст в това. 

Дарина Младенова

Коментари