Индианците в Парагвай пиели чай от стевия, за да се лекуват – при настинка, болно гърло, даже срещу рак. Племето гуарани използвало тревистото растение повече от 1500 години и за подслаждане на различни отвари. Получавал се превъзходен вкус - без никаква захар.
Стевията идва от миналото – и може би няма да е пресилено да се каже, че е подсладителят на бъдещето – естествен продукт със силен ефект и здравословно действие.
Листата на това растение са 20–30 пъти по-сладки от бялата кристална захар, а екстрактите от стевия - 200–300 пъти по-сладки от захарта. Листата могат да се ядат пресни или да се слагат в чайове и готвени ястия.
Растението, известно от древни времена,
ще се среща все по-често и на щандовете в магазините ни. Естествените подсладители, извлечени от него, бяха одобрени официално от Европейската комисия през ноември. Според консултантската група Zenith International пазарът за продуктите от стевия се очаква да достигне 825 млн. долара до 2014 година.
Стевията е многогодишно тревисто растение от семейство хризантемови. Наричат я с различни имена, като най-популярните са „сладко листо” и „захарно листо”. Достига до 60–80 сантиметра височина и расте в диво състояние в субтропични и тропични области в Бразилия, Венецуела, Колумбия и Парагвай. Листата му се използват от стотици години в Парагвай и Бразилия за подслаждане на местните чайове и лекарства.
Стевията е най-известна сред гуараните - коренните индианци, обитаващи земите на Уругвай, Парагвай и част от Аржентина. Според легендата
пред индианците се явил чужденец
със светла коса и сини очи и научил местните жители на земеделие. Мъжът, когото гуараните наричали бог Раи Шуме, им помогнал да разберат лечебните свойства на стевията.
