Отровните змии у нас

19 май 2018 г., 12:18
15976

Vipera ammodytes. Снимка: Shutterstock

Въпреки че фатални случаи при ухапване от змии в България се срещат рядко, легендите за отровните влечуги и страхът от тях са дълбоко вкоренени в психиката ни. Ето защо не е излишно да се научим да ги разпознаваме, избягваме (за да запазим и тях, и себе си от излишни преживявания) и да реагираме адекватно при нападение.

В страната ни има общо шест вида отровни змии, само четири от които представляват някаква опасност за човека. Това са пепелянката, усойницата и остромуцунестата усойница, а също така каменарката или аспидата. По планинските склонове пълзят още котешката змия и вдлъбнаточелият смок, които обаче са опасни най-вече за дребните представители на фауната, тъй като отровните им зъби са разположени навътре в устата и могат да достигнат само до най-малките животни.

Популярната наука проповядва, че

основната разлика между отровните и неотровните змии е в окраската и формата на зеницата.

Според нея всички неотровни змии имат кръгла зеница, докато отровните гледат през вертикална, подобна на котешката, или във формата на яйце. Има обаче и изключения, като например кораловата змия, чиито зеници са кръгли; истината е, че котешките зеници се срещат най-често сред змиите, които ловуват нощем, тъй като могат да се затварят по-бързо при силна светлина, запазвайки по този начин чувствителното нощем око на влечугото. Наистина, едва ли ще ви остане време да се взирате в очите на влечугото през секундите, в които то се опитва да ви ухапе, но ако не успеете, то не пропускайте поне обвивката. С нея е свързано другото популярно схващане за отровните змии - че те имат ярка и предупредителна окраска и често зигзагообразни шарки. Това обаче невинаги е вярно. Действително, природата обикновено предупреждава с ярки цветове за ядовитите си представители, но това се отнася основно за най-отровните видове - като синята жаба стрела и малайския крайт. Въпреки това дори най-отровната змия на света - континенталният (или дребнолюспест) тайпан, едно ухапване на който освобождава

достатъчно отрова, за да убие стотина възрастни хора,

е обагрена в обикновен сиво- или червено-кафяв цвят, без ясно различими петна и шарки. Как тогава да познаем коя змия е опасна за нас?

Нека се спрем върху родните представителки на смъртоносните влечуги. Първото, което трябва да се знае за тях, е, че те хапят рядко и само когато се чувстват застрашени. Смъртните случаи са много редки и се срещат най-вече в изключителни ситуации, когато на ухапания не може да бъде оказана своевременна помощ. Най-опасната наша змия – пепелянката (Vipera ammodytes), се среща в цялата страна и живее обикновено в планинските области до 1450 метра надморска височина. Тя е сравнително дребна - около 50-70 см, светлокафява на цвят и действително има зигзагообразна шарка по гърба. Зениците й са котешки, а ирисът - златист или медночервен. Пепелянката обикновено има рогче на върха на предносните щитчета, което е и най-специфичната й отличителна черта. Прочута е като смела змия, която напада и при незначително дразнение и хапе с дългите си до 13 милиметра зъби - едни от най-страшните в Европа. При ухапване се препоръчва крайникът да се обездвижи и веднага да се потърси медицинска помощ. Внимавайте обаче - много хора, без да знаят,

са алергични към противозмийските серуми,

които много често могат да се окажат по-опасни за тях от самата отрова. Така че, ако се боите от змии - не е излишно своевременно да си направите тест за алергия към въпросните медикаменти.

На второ място след пепелянката в България идва усойницата (Vipera berus). Тя е опасна за планинарите и гъбарите, защото предпочита високите поляни и пасища и местата, където има боровинки.


Vipera berus. Снимка: Shutterstock

Усойницата е най-широко разпространената отровна змия в страната и Европа. Въпреки че е крайно студоустойчива, спи през зимата, но се буди през слънчевите дни, за да се припича по високите камъни. По-скоро страхлива е и хапе най-вече при настъпване или друга пряка опасност. На вид е къса - около половин метър, сравнително дебела, с голяма плоска глава и котешки зеници. Въпреки че често има зигзагообразна шарка по гърба, това не е сигурен белег - окраската й често варира от много светло до изцяло тъмно без видими ивици. Обикновено има тъмно петно на главата с формата на V или Х, както и тъмна линия от окото до врата. По-малко отровна е от пепелянката, но се препоръчва след ухапване да се потърси медицинска помощ.

Нейната братовчедка – остромуцунестата усойница (Vipera ursinii), също е отровна, но

за последен път е видяна в България през 1934 г.

при манастира „Свети Крал” над Княжево.


Vipera ursinii. Снимка: Shutterstock

На вид прилича на обикновената усойница, но тъй като досега от нея в страната са забелязани само четири екземпляра, последният от които - през 30-те години на миналия век, нямате причина да се боите.

Същото се отнася и до последната опасна за хората българска змия - каменарката или аспидата (Vipera aspis), която също за последен път е забелязана през 1934 г. от академик Иван Буреш и колегата му Йордан Цонков. Намирането й предизвиква сензация, тъй като аспидата се среща най-вече в Западна и Югозападна Европа, но оттогава шумът около нея напълно е заглъхнал и ако ви ухапе, най-много да се превърнете в знаменитост.

Котешката змия се нарича така заради специфичните си очи с вертикална зеница. Тялото й също е пъстро и наподобява раирана котешка опашка, но наред с вдлъбнаточелия смок,

тя може повече да ви изплаши, отколкото да ви нарани.


Котешка змия. Снимка: Shutterstock

Среща се само в най-топлите югозападни райони на страната - в Санданско-Петричката котловина, и обитава голи и каменисти склонове. Представителите й са сравнително многобройни, особено по вулканичния рид Кожух, и ловуват най-вече нощем.

Като цяло България е една от най-“змийските” страни в Европа. У нас са намерени 17 вида от тези влечуги, последният от които - черновратата стрелушка - е открит през 1979 г. За сравнение - в Румъния битуват само 10 вида змии, в Полша – 4, а в Швеция – едва 3. Девет от нашенските змии са включени в Червената книга на застрашените видове. Ако трябва да сме честни, хората у нас са по-опасни за змиите, отколкото обратното. Смъртни случаи се срещат много рядко, като по-вероятният резултат от ухапването е частична или пълна парализа на крайника, която може да отмине след време. Вероятна е тъканната реакция - болка около мястото на ухапването, подуване и инфекция при липса на третиране.

Възможни са и повръщане, гадене и припадъци, особено при алергична реакция към отровата. При ухапване

не се препоръчва да се поставя турникет от необучено лице,

тъй като отровата може да влезе направо в кръвоносната система и това да бъде фатално. Не бива и да се изсмуква, защото, ако проникне през раничка в устата на добрия самарянин, може да отиде към мозъка или сърцето и да му причини повече вреда, отколкото на ухапания.

Правилната реакция е засегнатото място да се освободи от пристягащи дрехи, да се измие със студена вода и сапун и пострадалият веднага да се откара до лечебно заведение, като ухапаният крайник се обездвижи максимално, за да се забави разпространението на отровата в кръвта. В болницата обикновено се инжектира серум и се прилага терапия с антибиотици, като ухапаният остава под наблюдение 1-2 дни.

И все пак най-важното, което трябва да знаете за отровните змии у нас и другаде е - не ги закачайте! Не се правете на смели, недейте да ги ловите или дразните за забавление. Носете дълги панталони и чорапи и здрави обувки, когато ходите по диви места. И пазете змиите - те са част от природното многообразие и за тях (както и за всяко друго животно) вие сте много по-опасни, отколкото те за вас.

Елена Панова

Ключови думи:
Коментари