Почвата в обширни региони на Южното полукълбо изсъхва прогресивно през последните близо 15 години, заключиха изследователи, цитирани от Science Daily. Грамадни части от Австралия, Африка, Азия и Южна Америка са сред засегнатите, показа първото глобално проучване на засухата.
Повечето климатични модели предполагат, че изпаряването на водата в атмосферата би трябвало да се увеличи от глобалното затопляне. Изследване, публикувано в сп. Nature, доказа, че точно това се случва от 1982 г. насам, при това в неподозирани мащаби.
Интересното е, че през 1998 г. скокът в изпаряването на почвената влага, който достига 7 мм годишно, буквално спира. В голяма част от планетата почвите стават много по-сухи от обичайното и почти не отделят влага.
Краткият период, през който са правени измервания, не позволява на учените категорично да заявят дали става въпрос за нормален процес в циклите на Земята или необратима промяна, причинена от измененията в климата. Една от вероятностите е, че на глобално равнище е достигнат праг на ускорението на хидрологичния цикъл. Ако това е така, то положението е много сериозно, смята един от участниците в проучването - професор Бевърли Лоу от университета на щата Орегон.
Последствията от засухата могат да бъдат загуба на растителни видове, по-слабо поемане на въглеродния двуокис от листатите растения, отмиране на природния механизъм за охлаждане на Земята чрез изпарения, скок на температурите на повърхността и на глобалното затопляне като цяло. Вторични ефекти могат да бъдат влошаване на глада и бедността в и без това проблематичните райони, където това се случва.
